Краят на един президент

Решението на прокуратурата в провинция Долна Саксония да започне разследване беше краят на Кристиян Вулф като държавен глава на Германия. Макар че до доказване на противното за него също е в сила предположението в невинност: Кристиян Вулф стана бреме за най-високия пост в държавата. Оставката му беше повече от наложителна. Това е един драматичен заключителен акорд за Вулф, който от седмици се опитваше да се отърси от надвисналия над него скандал. Но не му се удаде. И това е в реда на нещата, защото изтъква независимостта на правосъдието и журналистиката в Германия.

Непристойният роман на Вулф

Историите около Вулф за гостуване в скъпи хотели, приемане на покани и смесване на политически и икономически интереси по времето, когато е бил министър-председател на провинция Долна Саксония, се превърнаха в един непристоен роман с продължения. Молбата на прокуратурата показва колко сериозно е положението: не става дума за дреболии, а да се провери дали подозренията подлежат на съдебно преследване.

Но начинът, по който се стигна до тази оставка, е нещо ново: за пръв път в историята на Германия се иска вдигане на имунитета на държавния глава. Тази стъпка е колкото логична, толкова и драматична - обикновено политиците подават оставка преди да се стигне до подобно развитие. Така трябваше да постъпи и Вулф - и то много по-рано.

Постът на германския президент живее от авторитета и независимостта на неговия носител; с една дума - от високия личен морал. За разлика от други страни, властта на германския държавен глава е ограничена: той е преди всичко върховен представител, който, като морална инстанция, може и трябва да дава тласък на важни дискусии, засягащи обществото и политиката в Германия. Освен всичко друго, това също не се удаде на Вулф през тази година и половина на неговото управление.

Жертва на настървени медии? Не!

Доста хора в Германия и чужбина все още смятат Вулф за жертва на една настървена медийна кампания; самият той, както стана ясно от декларацията при оставката му, е на същото мнение. Ала медиите сториха просто това, което им е работата - да информират, когато политиците развият опасна близост до определени групи в обществото. Молбата на прокуратурата показва, че германското правосъдие също работи независимо и по същество, дори когато става дума за най-високия пост в държавата.

Автор: У. Шефер, Редактор: Д. Попова-Витцел