Краят на ерата Саакашвили

Саакашвили промени страната така, както никой друг преди това. Преди 10 години той бе героят на т.нар. "Розова революция", която доведе дотам, че Грузия стана първата бивша съветска република, в която властта се смени след масови демонстрации. Причина за тогавашните протести бяха подправените резултати от парламентарните избори през ноември 2003 година.

Три седмици след избухването на протестите опозицията, начело със Саакашвили, принуди тогавашния президент Едуард Шеварднадзе да подаде оставка. През януари 2004 година Саакашвили спечели предсрочните президентски избори и сложи началото на реформите. Тогава всичко изглеждаше така, сякаш страната се е запътила с бързи крачки към Запада.

Неоправданите очаквания

Саакашвили се зае с подмяна на административния апарат и вкара във властта множество нови лица. Успешни бяха и мерките му срещу корупцията в полицията, което се признава дори и от неговите критици. При управлението на Саакашвили руският език продължи да губи влиянието си в Грузия и днес почти не съществува в ежедневието на хората. Във външнополитически план грузинският президент също се дистанцира от Русия и предприе действия за сближаване със САЩ. Саакашвили много искаше и да вкара страната в НАТО, но засега това негово желание не се е сбъднало.

Западът първоначално хвалеше реформите. С времето обаче зачестиха обвиненията, че Саакашвили управлява все по-авторитарно. А след като през август 2008 г. Грузия загуби войната с Русия за отцепническата провинция Южна Осетия, популярността на грузинския президент бързо спадна - до 25 процента, както сочат направени през пролетта проучвания.

Краят на "съжителството"

Още преди година стана ясно, че времето на Саакашвили изтича. На парламентарните избори през есента на 2012 година неговата партия "Единно нациално движение" отстъпи мнозинството си на новосформираната партия "Грузинска мечта" на милиардера Бидзина Иванишвили, който стана премиер. А неговият доскорошен министър на образованието Гиорги Маргвелашвили се явява фаворит за президентските избори. Вероятната негова победа би маркирала края на т.нар. "съжителство" - както по френски образец се нарича политическата ситуация, в която президентът и премиерът са от различни партии.

Очакванията са обаче по-скоро да се стигне до втори тур на изборите. Някои от социологическите проучвания дават на Маргвелашвили малко над 50 процента от гласовете, други - малко под половината. Второто място си оспорват Давид Бакрадзе от партията на Саакашвили и бившата парламентарна председателка Нино Бурджанадзе.

Може ли да се стигне до съд?

Политическите наблюдатели очакват с интерес да научат каква ще бъде съдбата на досегашния президент. В управляващата партия има настроения за изправянето му на съд заради потушаването на протестите в страната. Бившият премиер и генерален секретар на партията на Саакашвили - Вано Мерабишвили - от май е в предварителния арест по обвинения в корупция. Компания зад решетките му прави и един бивш министър на отбраната.

Независимо кой ще спечели изборите в неделя, следващият грузински президент ще разполага с по-малко власт от предишния - поправка в конституцията ограничава правомощията на президента в полза на министър-председателя. Настоящият премиер Иванишвили обаче не възнамерява да се възползва от това - той вече обяви, че седмица след президентските избори смята да подаде остака като премиер.