Краят на иранския протест?

Който е очаквал, или поне се е надявал, че все пак официално обявеният резултат от президентските избори в Иран би могъл да се анулира, сега окончателно може да се сбогува с такава надежда. Върховният ирански духовен водач Аятолах Али Хаменей потвърди изборната победа на Махмуд Ахмадинеджад и няма никакво съмнение, че два дни по-късно също и парламентът ще одобри стария нов президент.

Без отстъпки

От гледна точка на властниците това не е нищо друго освен логична последица, тъй като още от деня на изборите те не отстъпиха от позицията си, че изборите на 12 юни са преминали коректно и че оспорваният, както в национален, така и в международен план Махмуд Ахмадинеджад е постигнал убедителна победа. За опозицията и разочарованите избиратели пътвържаването на Ахмадинеджад на президентския пост е нова плесница.

Седмиците на антиправителствените протести останаха без въздействие. Нещо повече. Изостри се натискът на държавната власт. Демонстрации бяха забранявани или разпръсвани по брутален начин. Над хиляда организатори и участници в протестите бяха арестувани и стотина от тях са в момента подсъдими в един показен процес.

Докато Ахмадинеджад встъпва в длъжност за своя втори мандат неговите противници биват дамгосвани като превратаджии, марионетки на чужди държави и противници на Ислямската република. И това е една инсценировка, която идва съвсем на време. Да й вярва, който си иска. Но дори и вероятно изтръгнатите под натиск признания са далеч от необходимата убедителност, за да се потвърдят обвиненията срещу подсъдимите.

Между другото в обвиненията се говори и за това, че опозиционният кандидат Мусави и двамата бивши президенти Хатами и Рафсанджани се били наговорили да предотвратят преизбирането на Ахмадинеджад. Това, което в една демокрация се определя като изборен алианс придобива пред революционния съд в Техеран зловещите контури на държавна измяна. Тримата се обвиняват, че искали на първа линия да навредят на духовния лидер Хаменей. С оглед на неговата до момента недосегаема позиция това се разглежда едва ли не като светотаство, но във всеки случай като престъпление срещу системата на Ислямската република.

Недоволството остава

Управниците, както и всеки в страната, знаят че протестите през последните седмици не бяха направляван от чужбина опит за преврат, а израз на ширещо се недоволство. Властниците знаят, че демонстрациите бяха също и указание за една вътрешна борба за власт, която засега още не е решена.

Особено бившите президенти Рафсанджани и Хатами искат повече свобода, отколкото самите те бяха склонни да отпуснат, когато бяха на власт. Докато двамата правят това опизицията ще може да черпи известна надежда. Ако на Рафсанджани и Хатами обаче се нахлузи намордник или пък бъдат двамата изправени пред съд, тогава насилието ще ескалира истински.