Кремълофилията на БСП

Коментар на Татяна Ваксберг:

Всички групи в БСП са услужливи към Кремъл. И няма смисъл да се издирват изключения. Това напомняне се налага, откакто бившият външен министър Вигенин не успя да оглави листа на социалистите за предстоящите избори. Отхвърлянето му беше интерпретирано от много наблюдатели като отказ на проруските избиратели на БСП да приемат изразяваната от Вигенин проевропейска позиция за Украйна. Само че това обяснение не е съвсем точно. Вигенин наистина беше първият високопоставен политик в историята на социалистите, който изрече думи като тези, че Русия действа „конфронтационно“ [в украинския конфликт] и че за България е „неприемливо“ да подкрепя нейните амбиции [да анексира Крим]. Но нека припомним: тази реакция дойде след десет дни на увъртане и очевидно беше повлияна от тогавашната среща на Вигенин с германския външен министър. Да не говорим, че с времето Вигенин постепенно измени позицията си. Той беше против налагането на санкции на Русия, а в началото дори твърдеше, че се стреми да откаже ЕС от самото обсъждане на въпроса за санкциите. Вигенин защитаваше и строителството на „Южен поток“, омаловажавайки европейската резолюция, която определи като „емоционална“.

За Русия - или добро, или нищо

Сред многобройните групи в БСП едва ли може да се открие такава, която при сериозен конфликт да отстоява европейски идеи, вместо руски интереси. Както досегашният, така и новият лидер на социалистите поддържат аморфен безоценъчен тон за украинската криза, противници са на санкциите срещу Русия и подкрепят „Южен поток“. Сред популярните по-нови лица на левицата, каквито са например Мая Манолова и Корнелия Нинова, няма политици с реакции, различни от тези. Така например досегашният министър на икономиката Драгомир Стойнев, който също е от новите лица на партията, е може би най-гласовитият поддръжник на идеята за изграждане на „Южен поток“ зад гърба на Брюксел. А какво да говорим за по-отдавна познатите социалисти, като Румен Гечев или Янаки Стоилов, които още през 90-те години бяха определяни като твърдолинейни.

Наскоро в БСП дори беше създадено ново „Обединение на русофилите“, в което влизат журналист от вестник „Дума“, трима депутати от левицата, областният управител на София-град, собственикът на агенция „Кросс“ и други известни фигури. И още нещо: вестниците „Дума“ и „Земя“ често повтарят кремълската лексика с определения като „опълченци“ (за проруските сепаратисти в Украйна) или „бандеровци“ (по адрес на украинските власти и хората, протестирали на Майдана).

БСП и новото време

Като крайна проява на насилие над хора и правни норми, украинската криза е първият случай в най-новата история, в който БСП се оказва изправена пред необходимостта да избира между Кремъл и всички останали. В изтеклия четвърт век партията все бягаше от политическа идентификация, апелирайки за „некофронтационен подход“ и „баланс“ между Изтока и Запада. Само че това време свърши, а лексиката на БСП остана. Днес „разумен“, „балансиран“ и „неконфронтационен“ подход към кремълската политика е само онзи подход, който казва: „одобрявам Кремъл и го искам и у нас“.