Кривата краставица и ЕС се помириха
2 юли 2009
Да сте чували за разпоредба 1677/88/EWG? В нея е посочено, че в рамките на ЕС краставиците от първа класа трябва да са "добре оформени и на практика прави". Казано по-точно: според тази разпоредба максималното изкривяване, което може да си позволи една краставица от този тип, може да бъде най-много десет милиметра на десет сантиметра дължина. Не по-малко строги са изискванията спрямо праза от висока класа. "Най-малкото една трета от цялата му дължина или половината от твърдата му част трябва да са с бял или зеленикав цвят."
Зеленчуци, растете на воля!
Подобни разпоредби, отнасящи се до най-важните зеленчуци в Европа, действаха цели двайсет години! От първи юли обаче 26 вида зеленчуци могат да си растат така, както си искат и въпреки това да намират място по рафтовете на европейските магазини. Впрочем, премахването на звучащите абсурдно правила ще поразтовари и рафтовете в европейските институции, по които занапред ще има сто страници разпоредби по-малко.
Казано направо, давайки свобода на кривата краставица, Брюксел се поосвободи и от известно количество бюрокрация. Ето защо на 1 юли еврокомисарят Михаел Ман заяви победоносно: "Днес е ден на добрите новини! Първи юли е денят, в който човек може да си купи от магазина прекрасни дебели моркови и криви краставици. На нас пък няма да ни се налага да регулираме подобни неща на европейско ниво. А това означава, че занапред ще има по-малко бюрокрация и по-малко отпадъци, защото нестандартните зеленчуци няма да се изхвърлят", заяви еврокомисарят Михаел Ман.
Няма спор: премахването на разпоредбата означава също така по-голям избор за потребителите и повече шансове за селските стопани, които ще могат да предлагат продукцията си на пазара без никому ненужни ограничения. Остава обаче въпросът: след като премахването на разпоредбата е облекчение за всички, защо тогава тя беше създадена, че и оцеля цели 20 години?
"Дискриминацията" все пак остава
Причината са търговците. Те твърдяха, че правите краставици се опаковат по-лесно в кашони, а важащите за всички производители норми улесняват сравняването на продуцията им. Ето защо държави като Франция и Испания, за които селското стопанство е от голямо значение, бяха срещу премахването на европейската разпоредба за кривата краставица.
В резултат на това нормите, определящи формата, остават за някои плодове и зеленчуци като ябълките и доматите, например, което пък засяга българските производители. В крайна сметка обаче отделните държави в ЕС трябва сами да определят дали да допускат до пазара си нестандартни като форма ябълки или мандарини. Условието е те все пак да са разделени от избраните им в конкурс по красота събратя и да носят табелка "продукти, предназначени за преработка". С други думи: европейската бюрокрация няма да остане без работа.