Културата - периферия за българската държава
22 май 2010"Политиката не забелязва културата. А ние колкото по-малко забелязваме политиката, толкова по-добра култура правим", казва проф. Каприев. Според него глобалната криза и абсолютната немощ на българското правителство да се справи с нея, вече и официално оставят културата да се развива на самотек.
След последните скандали със съкращаването на държавните бюджети за театри и университети, вече е смешно да се говори за държавно образование, наука и театрално изкуство, смята Каприев. Той се надява, че културата няма да умре под финансовия и политическия натиск, а ще осъзнае най-после себе си като самостоятелен фактор на обществената сцена.
Българските политици винаги са се страхували да не ”прихванат” нещо от културата, допълва философът. Ако има някакви отношения, то това са по-скоро определени жестове от страна на културата към българските политици, от които те се възползват, но това съприкосновение не поражда по-сложни усещания.
В България е най-зле
Сравнявайки отношението към културата и в други балкански страни, Георги Каприев стига до извода, че единствено в България културата е заварено дете на политиката. Макар че българската политика е произведена от българската култура през 19 век, факт, който едва ли е известен на днешния български политик, защото толкова дебели историчеси знания той няма. Нито в Сърбия, нито в Гърция и Турция, нито в Румъния културата не е така зарязана, нито пък образованието и науката са оставени така много на самотек.
"В българската история могат да се открият и други модели на отношение на държавата към културата. Но и те не са по-оптимистични", казва философът. "Социалистическият модел беше, например, сериозно спонсорираната от една страна и от друга страна - идеологически строго контролираната култура. С други думи, културата на социализма е по-непродуктивна. А ако се върнем още по-назад, към 20-те и 30-те години на миналия век, към социалните практики преди Втората световна война, ще видим, че те са още по-некадърни", казва Каприев. "Днешната ситуация кореспондира само донякъде с тогавашната. През 20-те и 30-те години между тогавашните български управленци е имало хора със завидна лична култура и образование, каквито днес нямаме", уточнява професорът.
И миналото не е блестящо
"В това е голямата разлика. Благодарение най-вече на лични усилия и финансови възможности, ние имаме постиженията от началото на миналия век - времето, по което днес въздишаме. Но че политиката е обръщала винаги периферно внимание на културата, дори и през 20-те и 30-те години на миналия век, това е факт", отбелязва Каприев. Културните постижения в България през 20-те и 30-те години са много високи, но мизерното отношение на държавата към културата е същото, каквото е и днес, констатира професорът.
Проф. Георги Каприев е преподавател по средновековна философия в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Германия и Франция. Издал е 12 книги. Ръководител е на катедра "История на философията" към ФФ на СУ "Св. Климент Охридски". Президент е на секцията "Византийска философия" към Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.).