Къде издиша резолюцията за Сирия?

Най-сетне блокадата в Съвета за сигурност на ООН е преодоляна. Тя продължи две години и половина, през което време спираше всякакви международно съгласувани действия в конфликта в Сирия. След няколкоседмични обсъждания и преговори между руски и американски дипломати Върховният орган на Обединените нации прие резолюция, задължаваща Сирия да унищожи химическите си арсенали.

С особено задоволство постигнатото се приема от администрацията на американския президент Барак Обама. Дипломати във Вашингтон и Ню Йорк изглеждат видимо облекчени от това, че крайно непопулярният сред американците вариант за военна намеса в Сирия е на път да се окаже излишен. В същото време те полагат усилия да внушат на света, че единствената останала в света велика сила си запазва всички възможни варианти в случай, че сирийският президент Башар Асад откаже да изпълни всички искания, съдържащи се в документа.

Само едно добро пожелание?

Без никакво съмнение постигнатото е шанс за мирното уреждане на конфликта в Сирия. При по-подробно вглеждане обаче може да се окаже, че тези надежди си остават само едно добро пожелание на американската администрация. По всяка вероятност американците са направили сериозни отстъпки на руснаците за да ги убедят да преустановят блокадата си в Съвета за сигурност.

Текстът на постигнатата резолюция не дава автоматично право за последващи действия по отношение на режима в Дамаск – от налагането на икономически санкции до нанасянето на военен удар. А като се има предвид това, че режимът на Асад владее тънкостите на двойната игра с международната общност така, както никой друг играч в Близкия Изток, след време може да се окаже, че направените отстъпки пред руснаците са били наивен ход от страна на САЩ.

А какво става с доктрината "червена линия"?

Още по-нелепо звучат фанфарите от постигнатата резолюция на фона на прозрението, че така американската администрация на практика се отказва да накаже режима на президента Асад за използваното от него химическо оръжие. С това беше прекрачена дефинираната от самия американски президент „червена линия”, която не бива да се преминава, и която сега се разводнява опасно. Всичко това е знак за слабостта на администрацията на Обама да налага волята си, и може да доведе до нова загуба на престиж и доверие към Запада.

Резолюцията на СС на ООН не съдържа конкретен график за сключването на примирие в Сирия. Освен това не е ясно дали са готови да изпълнят исканията в резолюцията основните страни в конфликта и техните регионални спонсори. На този фон на САЩ не им остава нищо друго освен да се надяват, че важни участници в този конфликт, като например Иран и Саудитска Арабия, ще окажат съдействие за изпълнението на резолюцията. Защото е ясно, че САЩ не са в състояние сами да спрат разрушителната сила на Гражданската война в Сирия.