Останалите извън Народното събрание партии „Да, България“, ДСБ, БЗНС, „Зелените“ и ДЕОС поискаха заедно от президента Румен Радев да наложи вето над промените в Законите за съдебната власт и за опазване на околната среда, както и в Наказателно-процесуалния кодекс. Конкретните мотиви са важни, но много по-запомнящ се в случая е самият факт на взаимодействие: те правят нещо заедно.
Преди седмица почти същият състав от извънпарламентарни партии разпространиха обща протестна позиция по повод приемането на същите законодателни промени: значи за втори път правят нещо заедно.
Това е безспорно добра новина за всеки един от близо 300-те хиляди избиратели, които останаха непредставени на последните парламентарни избори. Които избраха да гласуват за една от трите писти на т.нар. традиционно дясно. И повечето от които до последно не успяха да разберат защо лидерите на тези политически сили останаха разделени. Сега повечето от тях правят нещо заедно. Което е добре. Но това отново е неразбираемо за повечето хора - отново не дава отговор на въпроса „А сега накъде?“ Фактът, че на разпространената снимка от момента на внасянето на писмото до президента не присъства нито един от популярните лидери на парчетата от непредставената демократична общност, прави добрата новина значително по-малко добра.
А защо са ни изобщо?
Дали може България и без тях? В момента наблюдаваме отговора. В Народното събрание не попаднаха нито Реформаторският блок, нито „Да, България“, нито „Нова Република“, в която е ДСБ. Очевидно Земята не спря да се върти. От друга страна, в парламента в момента няма кой да защитава докрай ценностите на либералната демокрация – приемането на путинистки закон срещу правото на съсловни организации да получават финансиране от чужбина бе на косъм. Никой не каза от трибуната, че това е против демокрацията. Никой не защити от трибуната и принципите, заради които обединените непредставени искат сега вето от президента – прехвърлянето на корупционните дела към специално създаден (и по-лесно подчиняем на главния прокурор) съд, въвеждането на т.нар. кариерен бонус за членовете на ВСС, както и ограничаването на възможността за обжалване на оценките за въздействие върху околната среда. Очевидно тази гледна точка е непредставена в Народното събрание.
В същото време последните публикувани социологически проучвания показват, че тази общност не изчезва – тези хора може да са непредставени, но продължават да заявяват подкрепа за някоя от трите писти, които останаха извън Народното събрание – Реформаторски блок, „Да, България“ или ДСБ. Числата са малки, но не изчезват. Те може да спорят помежду си – едните държат на етикета „десни“, другите настояват на по-включващото „демократична общност“. Но търсенето на техния политически продукт все още е налице.
ГЕРБ се пробва на моменти да заеме и тази ниша, но това е невъзможна задача – ако Борисов започне да се държи прекалено „западно“ и „градски“, ще изгуби центъра, който му носи победите. А в България има немалко хора, които държат да са западни и градски, и които засега остават непредставени.
Защо тогава ги няма?
Точно това е най-необяснимото. Те продължават да спорят дали има ляво и дясно. Продължават да живуркат поотделно и да произвеждат безинтересни политически позиции – един оценил първите 100 дни на кабинета, друг оценил нещо друго. Един поискал нечия оставка, друг поискал някакви отговори. Общото внасяне на искане за вето при президента дава поне един отговор – всичко е насипно. Забравете за предизборните комбинации. „Да, България“ прави заедно нещо с ДСБ и с БЗНС, нищо че последните две са били част от „Нова република“ или „Реформаторски блок“. Което прави нещата една идея по-лесни и по-ясни.
В България има все още избиратели, които търсят тяхната политика. В Народното събрание има дефицит за техните позиции – радикално проевропейски, антикорупционни и реформистки заявки. Задачата изглежда изключително лесна на теория, а се оказва изключително трудна на практика. Сигналите досега създават колкото позитивни, толкова и негативни очаквания. Да, те все пак са разбрали, че трябва да правят нещо заедно. Не, те все още не са разбрали, че от тях се очаква цялостна политическа заявка, а не епизодично мрънкане в този или в онзи сектор.