Кюрдите напипаха слабото място на Турция
15 март 2016За трети път в рамките на само няколко месеца Анкара стана обект на терористично нападение. Това показва, че в оперативно отношение турската държава не е толкова силна, колкото я представя президентът Ердоган.
Фактът, че терористите на няколко пъти вече успяват да нанесат удари в столицата Анкара, означава, че турските сили за сигурност имат сериозни дефицити. Те би трябвало добре да познават противника, както и условията на средата. Ердоган обаче неизменно залага на ескалацията – без значение дали решава вътрешнополитически или международен проблем. А тази стратегия започва да излиза твърде скъпо на страната.
Въпреки че първоначално никой не беше поел отговорност за последния атентат, турското правителство побърза да обвини Кюрдската работническа партия /ПКК/ и да реагира с военна сила. И тук Ердоган остана верен на своята линия: целта му е да задуши още в зародиш стремежите на кюрдите за независима държава – стремежи, които бяха подсилени от разпадането на Ирак и войната в Сирия. Ердоган обаче вкара страната в тежък вътрешен разкол, който няма да може да бъде прекратен току-така.
Как "изчезна" кюрдският въпрос
Не е случайно, че ПКК е забранена в Европа. Всяка държава в света има правото и задължението да се бори срещу тероризма. Само че начинът, по който Турция прави това, по всяка вероятност ще разедини турското общество още повече. Това е трагично, защото само допреди няколко години уреждането на кюрдския конфликт в Турция изглеждаше почти сигурно.
В Европа все по-често се чува упрекът, че ЕС оставя на Ердоган свобода на действие срещу кюрдите, защото се нуждае от неговата помощ в бежанската криза. Отчасти това е и вярно. В миналото Берлин протестираше доста по-остро срещу политиката на Анкара спрямо кюрдите. Но бежанската криза промени Европа не само вътрешнополитически, а и във външните й отношения.
Отминаха времената, когато ЕС можеше да се кичи със славата на морална сила. Сегашните обстоятелства принуждават изпокараните европейци да променят курса на своята политика, а от това извличат ползи и някои автократи. Не е случайно, че кюрдският въпрос едно време занимаваше толкова много политици в Европа, а днес не играе никаква роля в преговорите между ЕС и Турция.