ЛГБТИ: откъде идва тази радикализация на българите?

Изследване на "Алфа рисърч" по поръчка на фондация „Глас“ за равенството на ЛГБТИ общността показва това, което всъщност всички знаем: българите постепенно стават все по-толерантни към хората с различна сексуалност. За 40% от тях позитивното отношение към тази общност от страна на определена политическа партия не би било причина да не гласуват за нея, 20% се колебаят, а малко над 6 на сто ще бъдат специално мотивирани да я подкрепят по тази причина. Очаквано сред привържениците на градски партии, като „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“, процентът на потенциално толерантните е най-висок (75 и 58), и обратно – при застаряващата социалистическа партия е най-нисък, както и при национал-популистите, превърнали тази тема в своя изборна бухалка.

ЕС – „Зона на ЛГБТИК свобода“

Стратегията на ЛГБТИ общността е ясна: тези хора се опитват да убеждават политиците, че не е страшно някой да застане открито на тяхна страна. И не само защото у нас - както и навсякъде по света и във всички епохи - един определен процент от хората са с различна сексуална ориентация. Просто патриархалната морална паника, разгаряна от безсъвестни идеолози, почва да губи влиянието си в нашето все пак модернизиращо се общество.

Да добавим и дилемата пред България да бъде или не част от развития свят, в който тази тема вече от десетилетия е затворена. На 11.03. Европейският парламент с голямо мнозинство от 492 гласа прие декларация, с която обяви съюза за „Зона на ЛГБТИК свобода“. Специално се осъждат практиките на Полша, припомня се, че те доведоха до икономически бойкот на градовете, въвели дискриминация за различните. България се споменава мимоходом – в контекста на непризнато родителство на европейски еднополови двойки от Софийска община.

Политическият аспект на изследването разпали дежурните по темата хейтъри, които се нахвърлиха срещу... ДБ. Прочетете програмата им и кажете дали сте видели нещо по ЛГБТИ тематиката. Както обикновено обвиненията бяха, че не били никакви десни, ами едни „розови“ либерали. Защото битката вдясно е жестока и наддаването там стигна чак до расовата теория, споделяна от един бивш здравен министър с народния прякор д-р Менгеле. Ако трябва да обясним високия процент на толерантни хора в тази коалиция, той се дължи на нещо много просто – там са по-образовани и виждат, че нищо драматично не се случва в западните общества, които приемат различието. Дето се казва, това са хора, които разбират мистериозното съкращение и си представят какво би била една политика, свързана с него.

Непредставени в политиката

Но, разбира се, едва ли може именно ДБ да бъде лидер в промяната на отношението към сексуалните различия – най-твърдото ѝ ядро все пак е член на Европейската народна партия, която не е ентусиаст за подобни политики. Обикновено тези битки се водят от леви и либерални формация, каквито у нас днес просто няма. Социалистическата партия на Нинова е неразличима от националпопулистите във ВМРО, а либералите в ДПС разчитат на един относително по-аграрен и патриархален електорат, който на първо време се бори срещу собствената си етническа дискриминация. По едно време опитаха да направят либерална партия, но на лидера г-н Лилов бързо беше направен вътрешен преврат, а самата партия беше ликвидирана, но така и не разбрахме защо. Изследването показва, че, ако не на подкрепа, подобна формация би могла да разчита на безразличието на много избиратели по ЛГБТИ темата – стига, разбира се, останалите им идеи да са добри. Когато се върнат повечко млади от чужбина, вероятно ще дойде време и за нея.

Ако се хванем да говорим спокойно (!) за различните, ще разграничим многобройни нюанси на проблема. Представете си например социологическо изследване, което пита: прави ли бяха онези, които пребиха гей момчетата в Пловдив? Надявам се огромното мнозинство, дори сред набедените патриоти, да каже „не“. А сега си представете в анкетата да пише: съгласни ли сте човек да може да сменя пола си без медицинска експертиза? Лично аз бих казал не, това е сериозен въпрос, трябва внимателно проучване на всеки отделен случай. Помежду тези две крайности има многобройни стъпки, всяка от които предполага анализ, дискусия, не страсти – от закони срещу дискриминация, през граждански съюз, брак, чак до осиновяване.

Проблем е и това, че самата общност на сексуално различните непрекъснато усложнява своите идентичности и съответно – очакванията си за признаване. Това уморява дори най-толерантните. Забележете добавката в съкращението, използвано в декларацията на Европейския парламент: ЛГБТИК, където „К“ е за „queer” - дума, обозначаваща, до колкото знам, най-общо несъвпадение между биологическия и психологически пол. Но предполагам е напълно неразбираема за повечето ни съграждани. Да, в личния контакт трябва да опитваме да се учим на тези неща и да уважаваме всяко човешко същество в неговата неповторимост. Но при политическите битки за равенство това множене на категории и идентичностни политики ми се вижда непродуктивно.

Вече започват да ни омръзват техните нелепици?

Основното, което изследването констатира, е, че все по-широко се разтваря ножицата между мълчаливата толерантност на повечето българи и кресливото малцинство, което се бори срещу „ЛГБТИ идеологията“, която така и не разбрахме какво е. Откъде идва тази радикализация?

Първо, от начина, по който функционират медиите в преситения пазар на вниманието. За да те чуят, трябва да крещиш, да обиждаш, да предричаш апакалипсиси. Другата конкуренция е на нивото на политическото – яростно се състезават кухи партии, които заменят сериозните идеи за по-добро управление с нелепици. След като си измислиха митологичното чудовище „джендър“, спасиха ни от норвежките "крадци на деца", нападнаха нещастната Северна Македония, за да покажат, че има някой по-слаб от нас, на който можем да си изкараме комплексите, тръгнаха на бой срещу американския Конгрес, който реши в официалните си документи да избягва полово оцветени изрази... Скоро ще разберем дали на мнозинството вече не почват да му омръзват тези жестикулации.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.