Presseschau: Russland Kaukasus

Франкфуртер Рундшау коментира:

„Руското ръководство не си спечели нови приятели с това решение. Но то изобщо нямаше такова намерение. Едва ли обаче първостепенната цел на днешния ден е да се създават нови врагове. В момента е дори по-важно, отколкото беше преди седмици, да се отворят каналите за разговори. Потенциалната опасност е много по-голяма, отколкото изглежда в огледалото на предизборните инсценировки в САЩ. Сетивата на Стара Европа са по-чувствителни в резултат от

десетилетията на Студената война.

Европейците все още помнят каква голяма полза носи на всички политиката на разведряване, провеждана с добро самочувствие.”

Смята коментаторът на Франкфуртер Рундшау. Ханделсблат продължава:

„Русия си позволява да демонстрира мускули,

просто защото НАТО и ЕС не могат да изградят обща линия на поведение. Ето защо е толкова важна извънредната среща на ЕС на високо равнище в края на седмицата. Европейците не могат току-така да преглътнат факта, че Русия безцеремонно нарушава териториалната цялост на Грузия. Но в същото време са изправени пред проблема, че нямат средства за натиск срещу Москва. Защото на Кремъл не му пука нито от прекратяването на стратегическото партньорство, нито от неприемането в СТО. Москва търси конфронтацията и смята това за демонстрация на политическа сила. Изводът е погрешен, но докато властниците в Кремъл го разберат ще се изпотроши още доста порцелан.”

Смята Ханделсблат. Коментаторът на Зюддойче Цайтунг също не е оптимист:

„Не е ясно как Русия и Западът ще излязат от тази

най-дълбока криза в отношенията си след разпадането на СССР.

В момента няма никакви изгледи за подобрение, след като Русия демонстрира как може да спечели една военна победа и да се провали политически. Руското ръководство вече от седмици повишава градуса и изпада във все по-дълбока изолация, а на бял свят излизат рани и огорчения, които отдавна смятахме за забравени. Правителството и президентът почти с наслада рушат мостовете, изградени с толкова много труд.”

Пише Зюддойче Цайтунг. Завършваме с част от коментара в Берлинер Цайтунг:

„Ето, че и руското държавно ръковдство се сети за правото на народите на самоопределение. Нека да му припомним, че на преброяването през 1989 година в Абхазия е имало 48 процента грузинци и само 17 процента руснаци. През 2005 година абхазците вече бяха 45 на сто, а грузинците – едва 6,5 %. Причината: по време на безредиците в началото на 90-те години 200 хиляди от общо 250-те хиляди грузинци бяха или прокудени или сами избягаха. През 1991 година в Южна Осетия имаше още 29 процента грузинци, но след военното нападение на Русия срещу Грузия те всички избягаха. Така че когато сега Абхазия и Южна Осетия обявяват независимост, позовавайки се на международното право, а Русия ги признава, това фактически означава признаване на противозаконното прокуждане.”