Лошите табиети на южняците ще излязат скъпо
27 април 2010Смесицата от превишени държавни разходи, раздут социален бюджет, противящо се на реформите население и неефективна икономика застрашава не само Гърция, но също Португалия, Испания и Италия. Докато Европа се занимаваше със спешно необходимото източно разширяване и напълно излишния конституционен дебат, на южния фланг възникна един проблем, който днес поставя под въпрос не само общата валута, но и проекта Европа изобщо.
Въпрос на политически манталитет
Трябва да се знае, че излизането на една или повече страни от еврозоната ще постави под натиск останалите. Колапсът на евросъюза ще доведе до Европа на различните скорости - не в посока интеграция, а в посока дезинтеграция. Европейският проблем по линията Север-Юг не е въпрос на конфликт между германска маниакалност и средиземноморска креативност, нито пък между протестантска и католическа трудова етика. Това е въпрос на воля за власт: има ли Европа волята да играе роля в света на 21 век, доминиран от Америка и Китай?
На първо място трябва да се разбере откъде произтичат проблемите на южните страни. Те са преди всичко от политическо естество. До средата на 70-те години Гърция, Испания и Португалия се управляваха от фашистки режими, които в иберийските страни бяха в съюз с католическата църква, консервирайки тамошните обществени и властови структури. Перспективата за присъединяване към ЕС беше козът на кекавите демократични сили, също както днес е коз за реформистите в Турция и на Балканите. Като член-основател на Общия пазар и като демокрация след войната, Италия представлява само привидно едно изключение; всъщност заплахата от ляв или десен пуч там беше доскоро съвсем актуална.
Във всички тези страни лоялността на населението бе спечелена преди всичко с държавни - а сетне и с европейски - благодеяния. Само че тази политика не може да бъде следвана повече. Влизането в еврозоната, което отряза девалвацията и инфлацията като изход, демонстрира тази истина на южняците много по-бързо, отколкото би станало без еврото. Затова излизането от еврозоната би могло най-много да отложи, но не и да реши проблема.
Нов късноримски упадък?
Ако излизането не е смислена алтернатива; ако искаме еврото да остане една силна валута; ако Европа желае да бъде все така най-успешния в света износител на демокрация и човешки права - тогава Европа трябва да създаде икономически и политически механизъм, който да осуети превръщането на противоречието между Севера и Юга в пукнатина, която да погълне ЕС. Това ще струва пари и усилия. Но както казва германският външен министър Гидо Вестервеле: в противен случай ни очаква само късноримски упадък. Този упадък струва на Рим неговата империя и тласна континента в една тъмна епоха, която продължи хиляда години.