Лошото, по-лошото и най-лошото

Само за броени дни - от изборите на 6 май до днес - от Гърция са изнесени капитали на стойност 5 милиарда евро. На пазарите цари страх, дебатите около излизането на Гърция от еврозоната не спират, а до следващите избори остава още един месец несигурност. През това време в Берлин финансовият министър Волфганг Шойбле проповядва принципите на ордолиберализма /основата на социалното пазарно стопанство в Германия/. И всичко това - в контекста на досадното старо гръцко откритие, наречено демокрация.

Неказаните истини

"Знаем точно какво трябва да правим. Само че не знаем какво да предприемем, за да бъдем преизбрани, след като го направим". Думите се приписват на премиера на Люксембург и шеф на еврогрупата Жан-Клод Юнкер. По отношение на Меркел и Шойбле няма сигурност, че знаят какво трябва да се прави. Но дори и да го знаеха, проблемът си остава, щом някъде в Европа се провеждат избори. Хроничното затруднение на политиците се състои в това да успеят да казват неприятните истини на хората, от чиито гласове са зависими.

Във всяка страна премълчаваната от политиците истина е различна. Във Великобритания например неказаната истина е, че ако имаш един сладкиш, не можеш хем да го изядеш, хем да го запазиш за черни дни. Или - че не може като половинчат член на Европейския съюз да се възползваш от всички предимства на Общността. Във Франция пък нещата стоят по следния начин: премълчаната истина там, че страната отдавна не е равноправен партньор на Германия.

За Германия неказаната истина гласи, че така или иначе ще трябва да плаща сметката. Много от лошите кредити на Гърция вече са социализирани по линия на Европейския стабилизационен фонд, Международния валутен фонд и Европейската централна банка. Като Германия има навсякъде значителен дял. По линия на системата Таргет-2 /създадена с целта да обслужва ефективно нуждите на паричната политика на евросистемата/ в края на април централните банки в еврозоната дължаха на Германия общо 644 милиарда евро - сума, която се равнява на една четвърт от брутния вътрешен продукт на Германия.

Никой не знае какво ще се случи с парите, ако Гърция реши да премахне еврото. Най-вероятно Европейската централна банка ще трябва да ги отпише. От което банката няма да се срине, но Германия ще трябва да плати най-голямата част от сметката. А ако Гърция повлече със себе си и други по-слаби държави от еврозоната, Германия ще трябва да бръкне още по-надълбоко в джоба си. В противен случай ще е изправена пред последствия с непредсказуеми мащаби.

Долината на отчаянието

За Гърция полуизказаната истина е, че алтернативите пред нея се свеждат до лошото, по-лошото и най-лошото. Най-лошо би било непланираното трескаво бягство от еврото. Което не е изключено. Ако не - гърците разполагат с един месец време, за да решат кое би било за тях лошо, и кое - по-лошо: планираната и разумно организирана раздяла с еврото или оставането в зоната при най-добрите възможни условия, които новият френски президент Франсоа Оланд би могъл да договори въпреки натиска от страна на Германия.

Не е ясно кой път би бил по-добър за Гърция. Но както е в съответствие с демократичните принципи - народът решава кое правителство и коя политика смята за най-добри. Изборите от 6 май дадоха израз на гневния вой на една страна, докарана до ръба. Избирателите наказаха двете големи партии, определяли политиката в продължение на десетилетия и поели курса на икономии. Часът на истината ще бъде на следващите избори. Тогава ще се разбере дали Гърция остава вътре или излиза навън.

Дали страната може да очаква растеж след преодоляването на сегашната критична ситуация? Или новото правителство би трябвало да договори възможно най-добрите условия за оставане в еврозоната, възлагайки надеждите си на Оланд и останалите си поддръжници? Но дори и най-добрата възможна сделка ще е съпроводена от дълги и болезнени напъни за измъкване от долината на отчаянието.

Атина преди 2 500 години

Тези алтернативи трябва да бъдат представени максимално открито на гръцките избиратели - преди да вземат решение. Именно тази е голямата идея на свободните граждани, събрали се в Атина преди 2 500 години - когато всеки свободен човек е имал правото да представи причините за фаворизираните от него политики и решения, откъдето следва, че демокрацията и свободното изразяване на мнения са двете страни на един и същи медал.

Сега бъдещето на еврозоната зависи от избора на гърците, бъдещето на Европа - от това на еврозоната, а бъдещето на Запада - от бъдещето на Европа. Тоест, бъдещето на Запада зависи от родното място на същия този Запад. Дали е пресилено да се надяваме, че в тази ситуация гръцката политика ще преоткрие нещо от величината и яснотата, съществували в Атина при раждането на демокрацията? Вероятно е така.

АГ, ЗЦ, ТГА, Тимъти Гартън Аш, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел