Лукашенко и тунеядците

Беларуските власти възнамеряват да вдъхнат нов живот на позабравения термин "тунеядство" - обмислят се наказания за хората в трудосопособна възраст, които не работят. Според изчисленията на президента Лукашенко, тунеядците в Беларус са около 400 000.

"В името на революцията!"

Идеята за наказателно преследване на тунеядците бе обявена в началото на тази седмица в рамките на съвещание по въпросите на заетостта. На това заседание Лукашенко огласи статистически данни, според които в Беларус има около 500 000 неработещи хора в трудоспособна възраст. "Нека 100 000 от тях да са домакини. А с какво се занимават останалите 400 000? За чия сметка живеят те?", попита Лукашенко и отсече, че тези хора трябва да бъдат заставени да работят "в името на революцията".

Представители на вътрешното министерство подеха с възторг инициативата и предложиха промени в Наказателния кодекс, които да позволяват наказателно преследване на лица, които умишлено не работят. Президентът Лукашенко мигновено одобри идеята им: "Ако искате да върнете термина "тунеядство", връщайте го! В крайна сметка не бива да загърбваме всичко, сторено по съветско време. Това важи и за терминологията", заяви Лукашенко. И заповяда "до 1 януари 2015 година да бъдат предприети мерки, които да заставят всички да работят".

Призраци от съветско време

Александър Ярошчук, председател на Беларуския конгрес на демократичните синдикати, е изумен. Инициативата на президента е, според него, най-малкото странна. "Участието на всички граждани в трудовия живот беше възможно само в СССР, където трудът беше задължение, а и нямаше миграция на работна ръка", припомня Ярошчук.

Законодателството за т.нар. тунеядство се ражда през далечната 1961 година. Тогава в целия Съветски съюз се преброени общо 160 000 "неработещи асоциални елементи". Тоест - три пъти по-малко, отколкото сега в Беларус. "Не е известно откъде президентът е взел данните, че почти 9 процента от икономически активното население на Беларус са тунеядци", казва Александър Ярошчук. Към момента регистрираните безработни са общо 22 000, което представлява 0,5 процента от икономически активното население.

Александър Соснов, бивш министър на труда и социалната политика, смята, че далеч не всички хора, смятани от властите за тунеядци, са такива в действителност. Според бившия министър, в графата на неработещите влизат и хора, които са например наемодатели или пък имат доходи от банкови влогове. "Какъв е смисълът да заставяме тези хора да се трудят? Това начинание е безсмислено, тъй като от икономическа гледна точка едва ли ще има положителен ефект", посочва Соснов.

Сергей Беликин, председател на Асоциацията на малкия и среден бизнес, припомня в тази връзка, че това далеч не е първата инициатива на Лукашенко, която цели да застави всички слоеве от беларуското общество да се трудят. Последният пример е от миналата година, когато премиерът Михаил Мясникович предложи да бъде въведен данък за безработните. Инициативата обаче увисна във въздуха, защото така и не стана ясно как безработните ще плащат данък, след като нямат доходи.