Люксембург дължи богатството си на чужденците

Това е великолепна държава - многообразна, творческа, скъпа, но и богата, макар и с големи социални разлики. Люксембург е притегателен пункт за имигранти и търсачи на щастие и работа от фактически всички страни в света, отбелязва австрийският вестник "Щандарт".

Същото се знае и за Ню Йорк. Там има почти толкова неамериканци, колкото хора, чиито корени са от САЩ. Поради това този град няма равен на себе си. Там се помещават най-голямата борса в света, една гигантска финансова мрежа и централата на Организацията на Обединените нации.

От джуджето стана великан

В Европа няма подобен град, освен може би, Лондон. Париж пулсира, но делът на чужденците е едва 15 процента. Има само един европейски град , който със своята динамика, откритост за новото и за чуждото в разстояние на само 30 години се промени със сходно шеметно темпо - това е Люксембург!

Столицата на едноименното Велико Херцогство, което има 520 000 жители, а преди преди 30 години бяха 350 000, изглежда на пръв поглед едва ли не комична и спокойна като санаториум. В „града”, както го наричат местните жители, фактически няма високи сгради. Такива има само в квартала Кирхберг над старата част, където се намират важни институции на ЕС като Европейският съд или Европейската сметна палата и където се помещават многобройни банки и други финансови центрове.

В институциите на Европейския съюз работят осем хиляди души. Гмурне ли се обаче човек през деня в ежедневието на столицата веднага се добива чувство на космополитност, напомнящо за един малък Манхатън, който превърна Люксембург в най-благосъстоятелния член на Европейския съюз.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението е над два пъти по-висок от средния за Европейския съюз. Фиксираната със закон минимална месечна заплата за работещите над 18 годишна възраст възлиза на не съвсем скромните 1720 евро. Преди финансовата криза през 2008, правителството редовно регистрираше плюс в държавния бюджет. Как бе възможно да се постигне такова благоденствие в една държава-джудже, приклещена между Белгия, Германия и Франция?

Пътят към богатството

Как стана така, че Люксембург, който също като граничещите до него региони, дължи голяма част от богатството си на металната и стоманодобивната индустрия, успя да тръгне към просперитет, докато съседните Валония , Северна Лотарингия и Саарската област тънеха в криза?

"Възходът започна вследствие на откриването навън и залагането на европейската, вместо на националната карта" , пояснява сътрудник на правителството. Значителна роля играят и въведените данъчни облекчения за една бележеща бум финансова индустрия. Градът Люксембург има 93 000 жители, но само една трета от тях са „истински” люксембургчани. В столицата живеят хората от 153 държави, чийто дял спрямо общото население възлиза на 64%, което е рекорд за Европа. Делът на чужденците в цялата страна е 44%.

За трайният икономически разцвет допринасят в решаваща степен и онези близо 140 000 души, които идват всеки ден на работа в Люксембург от съседните държави. Техният главен проблем, не е ксенофобията, каквато почти няма в триезичната страна, говореща офицално на немски, френски и люксембургски. Техният главен проблем са единствено ежедневните задръствания при влизане и излизане от Херцогството.