Майките, които отглеждат мачовци
18 януари 2016
Когато глутница мъже обгражда беззащитни жени и им посяга - кой е виновен? Само мъжете ли? Патриархалната им култура? Религията? След посегателствата в Кьолн чуваме какви ли не обяснения, всяко от които съдържа частица от истината. Ливанската публицистка Жумана Хадад добавя към обясненията още едно: виновни са майките, които възпитават синовете си в мачовщина. Авторката очевидно има предвид майките в ислямския свят, но призивът ѝ всъщност се отнася до всички. Емоционалното есе на Жумана Хадад в седмичника „Ди Цайт” беше цитирано в няколко големи германски медии.
Уви, скъпи майки, трябва да ви кажа нещо неприятно. Ако синовете ви стават побойници, изнасилвачи, разглезени съпрузи, с други думи - мачовци, криви за това са не само обществото и културата. Криви сте и вие, майките.
Вслушайте се в предпазливия съвет на една майка, отгледала синове, които са вече на 23 и на 16 години. Вместо да обяснявате на дъщерите си, че са лесна плячка, опитайте се да убедите синовете си, че не са ловци. Вместо да забранявате на дъщерите си да носят прилепнали блузки, обяснете на синовете си, че тези блузки не са открита покана за секс. Вместо да карате дъщерите си да носят забрадки, кажете на синовете си, че една жена не е просто тяло. Вместо да доказвате на дъщерите си, че мъжете са врагове, докажете на синовете си, че жените са равноправни и равностойни партньорки. Вместо да възпитавате дъщерите си в страх от мъжете, а синовете си - в презрение към жените, опитайте се да ги отгледате в атмосфера на взаимно доверие, уважение и обич.
„Момчетата са си момчета” - колко често само чуваме това изречение и дори сами го произнасяме. Окуражаваме момчетата да играят грубиянски игри и не очакваме от тях да са нежни и състрадателни. А когато някое момче демонстрира такава нагласа, подиграват му се не само другите деца, но понякога и собствените му родители.
Дълго мога да ви разказвам за натиска, на който се подложени момчетата още от най-ранна възраст. За големите очаквания, които формират характера им и ги превръщат в грубияни и насилници - само за да влязат в ролята на мъжа. За зла беда майките насърчават това поведение и подкрепят тези отрицателни прояви на „мъжествеността”. Нещо повече: те боготворят тези невъзпитани момчета и алфа-мъжкари.
Едно нещо знам със сигурност: когато един възрастен мъж не търпи жената да казва „не”, в него всъщност говори онова разглезено малко момче, което не е свикнало да му отказват каквото и да било. Защото неговата майка го е приучила, че всичко му е позволено, че всичко му се разминава - днес и во веки веков. Тоест, когато възрастният мъж насилва една жена, това насилие пак се извършва от глезеното малко момче, което наказва жената задето не го обожава тъй, както някога майка му.
Не искам да живея в свят, където моите двама прекрасни сина трябва да носят отговорност за неморалното поведение на други - само защото произхождат от същия географски регион. Не искам да живея в свят, където синовете ми трябва да се оправдават, че са родени в арабска страна. Не искам да живея в свят, където синовете ми автоматично попадат под подозрението, че са потенциални терористи и изнасилвачи - до доказване на противното. Не искам да живея в свят, където на синовете ми им лепват етикета „опасни”, само защото говорят арабски.
Ето защо на синовете си и на всички останали почтени мъже искам да кажа едно: твоето „аз” не се определя нито от мястото, където си роден, нито от езика, който говориш, нито от цвета на кожата или религията, които си наследил от родителите си. Твоето „аз” се определя от това как живееш живота си. То се определя от човешките ценности, които защитаваш, от решенията, които взимаш. Това са единствените неща, с които можеш да се гордееш или да се оправдаваш.