Нека първо признаем, че зад това обещание се крият още доста условия. Но ангажиментът, поет от ЕС, излъчва важен сигнал към региона. А той гласи: Албания и Македония са важни за нас. Те са наши естествени партньори и съюзници и част от общото европейско семейство.
Някои навярно ще реагират изненадано: Та нали в Германия доскоро пристигаха хиляди албанци като бежанци. Това бяха хора, бягащи от бедността и безперспективността. Хора, които търсеха своето щастие в Германия. Днес те вече не са проблем, за който да се говори в обществото. Нещо повече. Албания и Македония сега се смятат за важни партньори при овладяването на бежанските и миграционни потоци.
Напредък и проблеми
Какво се случи? Албания и Македония отбелязаха значителен напредък по отношение на демократизацията и правовите принципи. Особено след последната смяна на властта Македония започна да се развива много положително, а след приключването на спора за името с Гърция дори се превърна в нещо като отличник сред страните от Западните Балкани.
В Албания все има още сериозни дефицити - особено по отношение на независимостта на правосъдието и преплитанията между политиците и мафията. Затова процесът на сближаване, както и конкретните присъединителни преговори, ще трябва да се водят и контролират особено внимателно. Албания и Македония се числят към групата на шестте държави от Западните Балкани. Този регион е обременен с много исторически и актуални проблеми. Неразрешените държавни спорове с политически и етнически компоненти и до днес крият потенциал за въоръжени сблъсъци.
Приятелската прегръдка на ЕС сега трябва да доведе до икономически подем и да помогне за намаляване на регионалните напрежения в този регион. След Сърбия и Черна гора, нова крачка към ЕС сега направиха също Албания и Македония. Бившите протекторати Косово и Босна и Херцеговина пък остават в плен на неизяснената си държавност и още дълго ще стоят пред вратите на ЕС.
Да ги интегрираме, преди Русия и Китай да го сторят
Ситуацията на Западните Балкани е сложна. Въпреки това всички страни и народи се ориентират към ЕС. В ЕС съществува и основателен страх, че страните от региона могат да бъдат обзети от разочарование и да се ориентират по-силно към Русия, Китай или Турция. Затова и сигналът на ЕС е ясен: Вашето място е в Европа и ние се застъпваме за вас. Този сигнал не е за подценяване. Но всичко това остава на заден план в сравнение с един въпрос, по който ЕС и държавите от региона имат общ интерес: Става въпрос за европейската сигурност, за контрола на границите и бежанските потоци. Защото всички други аспекти са известни отдавна и въпреки това те не ускориха присъединителния процес. Изведнъж Македония и Албания обаче попаднаха в центъра на дискусията за капсулирането на Европа срещу мигрантите. Защото те предлагат нещо, което може да спаси ЕС от затрудненията, които сам си причини. Идеята за създаване на междинни контролни и приемни центрове пред вратите на ЕС, но извън Шенгенското и Дъблинското пространство, има реални шансове да бъде осъществена.
Само полезни, но не и добре дошли?
Звучи цинично, но и парадоксално: Албания и Македония се привлекателни за ЕС, защото не са част от ЕС, но имат стотици километри общи граници със страни-членки на общността. Ползи от тази ситуация могат да извлекат и двете страни - ЕС се измъква от дилемата за ограничения прием и разпределяне на бежанците, приобщавайки двете държави към концепцията си за сигурност чрез капсулиране и контрол. Независимо от това, че албанският премиер Еди Рама категорично отхвърли възможността за създаване на бежански лагери в собствената си страна, съществуват редица въпроси около сигурността и миграцията, които ЕС и Албания биха могли да решават заедно и то по-успешно, отколкото поотделно. Албания и Македония са част от европейската идея. Това вече бе осъзнато и в европейските столици. Следващата логическа стъпка ще бъде приемането на Македония в НАТО. Европа закрива своите незащитени флангове пред растящия бежански натиск. А едновремешните проблеми деца Македония и Албания ще станат част от решението на проблема.