Македония: "кодошите" излизат на яве

От 1 до 30 септември всички македонци, които имат публична функция, трябва да подадат пред съответната Комисия в Скопие декларация, заверена от нотариуси, че не са били сътрудници на тайните служби. Подробности от Александър Чомовски.

Преди десетина години в една телевизионна дискусия партиен ветеран на Социалистическата партия, който все още е активен на политическата сцена, беше обвинен, че е бивш сътрудник на югославските тайни служби. Един от основателите на ВМРО-ДПМНЕ в началото на 90-те години пък бе отстранен от висок партиен пост, защото е бил „кодош”, както казват македонците, тоест бил е „кука” на специалните служби на Македония и преди това на Югославия.

Запълване на празнини

Но тогава нито имаше закон, нито политическа воля сътрудниците на тайните служби да бъдат отстранени от активния политически живот. Новосъздадената Комисия по лустрацията запълва тъкмо тази празнина. Дали и кой от сегашните македонски политици е бил „кодош” на службите, ще се разбере до края на месеца, докогато партийните функционери са длъжни да внесат нотариална декларация, че не са били сътрудници на тайните служби.

"Доста време и доста усилия изразходвахме, за да наблюдаваме и да размишляваме по въпроса, сега най-сетне ще разберем кой наистина е бил агент”, казва Агим Мехмети, първият председател на Комисията за лустрация. На председателското място през шест месеца ще сяда нов човек – един измежду единайсетте, които парламентът избра в Комисията на открит конкурс.

След като 230 обществени фигури - министри, депутати, кметове, включително президентът, председателят на парламента и премиерът представят лична декларация, Комисията по лустрацията ще има право да проверява дали някой от тях не е бил таен информатор на полицията и дали не е дискредитирал своите противници по идеологически причини. Предполага се, че съществуват над 15 хиляди полицейски досиета и около 30 хиляди регистрирани доносници. Комисията обаче ще се натъкне на сериозен проблем, защото няма достъп до архивите на някогашната УДБА и на другите тайни служби от бивша Югославия, където се намират досиетата за времето от Втората световна война досега.

Равнодушие към истината

Когато преди две години бе приет Законът за лустрация, тогавашният председател на парламента Любиша Георгиевски прочете част от спомените на видния албански интелектуалец Шптим Положани, който по донос седем години лежал в затвора и бил подложен на тормоз от страна на тайната полиция: "Бях принуден три дни и три нощи да стоя прав, връзваха ме за радиатора, псуваха ме, унижаваха ме."

Една от най-видните жертви на тоталитарния режим и на репресиите е Методи Андонов-Ченто, първият председател на Антифашисткото сдружение за народно освобождение на Македония, създадено през 1944 година, чиито граждански възгледи не бяха по вкуса на Белград и комунистите в Скопие. Отварянето на архивите и предстоящата лустрация не вълнува особено македонската политическа общественост, въпреки че сред сътрудниците на тайната полиция са били или са членове на Академията на науките, художници, писатели и журналисти.