Малка държава в голямата игра
Сърбите и черногорците нямат големи исторически, етнически или религиозни различия. Но по сходство с взаимоотношенията между Австрия и Германия, Черна гора под ръководството на Мило Джуканович се опитва да се отдалечи от Сърбия. В националната гордост на черногорците обаче винаги е избивала известна амбивалентност, а някои черногорски князе дори са се самоопределяли като сръбски патриоти. Тези чувства са особено силни в бедната северна част на Черна гора, където мнозинството държи на сръбската си идентичност.
Отделянето на Черна гора от Сърбия през 2006 година протече мирно. Но тъкмо това отделяне, чийто идеолог беше Мило Джуканович, отвори дълбока пропаст в черногорското общество. В изконните черногорски територии по Адриатическото крайбрежие Джуканович открай време си подсигурява стабилно мнозинство, но хората в планинския север не го подкрепят.
Москва или Брюксел?
Джуканович си е изградил собствен апарат на властта, който се държи на национализма, клиентелизма и политически наложените прозападни позиции. От време на време има разправи с неудобни журналисти, че дори убийства, верните съпартийци на лидера и техните семейства получават добри служби, а останалите остават на сухо. Откакто през 1990-те години един италиански прокурор прекрати разследването срещу Джуканович по подозрение в контрабанда на цигари, вечният черногорски лидер уверено води страната си към ЕС и НАТО.
Дълго време изглеждаше, че сметките му ще излязат. В един момент обаче настъпиха напреженията между Русия и Запада, които изправиха мнозина черногорци на кръстопът. Нека да си припомним, че в столицата Подгорица се издига паметник на Пушкин, а много богати руснаци с удоволствие почиват на Адриатическото крайбрежие. По време на управлението на Мило Джуканович заможните руснаци накупиха имоти по крайбрежието, а няколко радиостанции дори излъчват емисии на руски език.
Русофилството има дълга традиция в Черна гора. В миналото малкият планински народ успя донякъде да се защити срещу османското настъпление и се превърна в нещо като свободен остров на Балканите под закрилата на Царска Русия. Тъкмо поради това черногорците изпитват толкова добри чувства към Москва. А днес са изпаднала в почти шизофренно раздвоение - в отношението си както към Сърбия, така и към Русия.
Взривоопасен подарък
Точно в тази ситуация политиката на Мило Джуканович води до културно-политическа криза. Защото, за разлика от Белград, Подгорица подкрепя западните санкции срещу Русия. И дори се очаква в края на годината НАТО да покани Черна гора за членство. А това ще бъде взривоопасен подарък, защото и без друго разединеното общество допълнително ще се разцепи и нищо чудно да пристъпи към разчистване на стари сметки.
Възможно е Русия тук или там да подбужда към съпротива слабата и разпокъсана опозиция в Черна гора. Доказателства за това обаче няма. Агресивността на двете противостоящи си тенденции, арогантността и корумпираността на управляващите, както и потресаващата безидейност на опозицията - всичко това си е по-скоро местен черногорски продукт. На този фон нищо добро не можем да очакваме.
Баналното клише описва черногореца като горд войн и мързелив работник. Да, клишетата са нещо коварно, но в сегашния момент едва ли можем да очакваме от черногорците миролюбие в комбинация с упорита работа за решаване на домашната им криза. Едва ли ще дойде и помощ отвън, защото ЕС е затънал до гуша в собствените си проблеми. Накратко: черногорците не са в състояние да решат конфликтите си сами и по мирен път, просто защото липсват съответните геополитически, икономически и обществени предпоставки. Но най-вече защото нямат политическата воля за това.