Мамо, виж го тоя негър!

Той е ухилен до ушите, носи банани около врата си и по една голяма обица във всяко ухо. Този образ на чернокожия човек може да бъде видян в един от българските буквари за първи клас. Авторите са го нарекли “негър” и са въвели понятието под формата на игра: познайте дума от пет букви, в която първите две са “НЕ”, а предпоследната е “Ъ”. Този учебник на издателство “Даниела Убенова” е одобрен от Министерството на образованието още през 2002 година.

Кое е "нормално"?

Букварите са първата среща на нашите деца с официалното “нормално”, казва социологът Венелин Стойчев, който е един от участниците в представено тези дни обширно изследване на учебниците от първи до четвърти клас. Социологът припомня, че именно през учебника децата придобиват представа за социалните норми и за понятия като редно и нередно. “Един ден детето ще възприема света от позициите на това, което [му е било показано] като нормално”, добавя Стойчев.

Според картинките в българските учебници, “нормалното” изглежда така: първо, животът протича предимно в класната стая или сред природата и почти никога в обичайната градска среда; второ, цветнокожи няма, а когато ги има, те са представени както в случая с вече описания “негър”; и трето, всички хора са здрави - няма недъзи, няма инвалидни колички, а „най-тежката представена форма на увреждане е носенето на очила”. Последното уточнение е на културоложката Нора Голешевска, която обръща внимание и на един друг аспект: българският учебник изобразява момичето и жената като личност в подчинена или обслужваща позиция. Майките обикновено мият, чистят и готвят, а момичетата плачат или пък всячески се нуждаят от помощ, обяснява културоложката.

Разни страни, разни буквари

В екипа, изследвал учебниците, участват социолози, културолози, етнографи и философи, подбрани от неправителствените организации „Политологичен център” и „Институт за креативни граждански стратегии”. Изследователите уточняват, че българските учебници много се отличават от аналогични учебни помагала в страни като Чехия, Полша, Македония, Обединеното кралство и скандинавските държави. Етнографката Ани Маринова, която е събрала десетки примери, посочва изображение в чешки учебник, на което сред учениците в класната стая има и деца с увреждания, а в един полски учебник изобразените деца са от най-различни раси.

“В онези общества присъствието на “различните” в учебниците е осъзната и интегрална част от нормата”, посочва екипът в изводите си. И допуска, че ако днес българското общество е толкова раздирано от страха пред чуждото и различното, причината за това може да се корени още във времето, когато са били разлиствани първите буквари.