Медийната свобода се отлага?

Откритието принадлежи на Инициативата за европейски политики към Институт Отворено общество и представлява първото защитимо с факти твърдение, че лошото управление на една страна не прави непременно медиите й по-малко свободни. Дори бедността на една страна не се отразява на медийната свобода. Отразява й се обаче лошото качество на образованието.

Според изследването новите страни-членки на ЕС много бързо догонват старите членове по показателя „медийна свобода“. Но има две страни, за които това общо правило не важи - Румъния и България. Това са и двете единствени държави в съюза, които се намират дори под минималния стандарт по показателя за свобода в медиите. Изследователите са търсили отговор на въпроса кое обуславя това положение и са го открили в качеството на образованието. Двете най-силно изоставащи страни се оказват и страни с по-слаби образователни системи измежду новите страни-членки. Според авторите на изследването изводът е съвършено очевиден - ако България иска да има свободни медии, тя трябва да предприеме спешни реформи не къде да е, а именно в образователната сфера.

Грамотни читатели = свободни медии

Този извод е качествено различен от всичко, съобщавано досега за свободата на словото. До този момент е прието да се твърди, че ако в медиите няма свобода, то за това са виновни или политиците, които налагат политическа цензура, или собствениците, които налагат корпоративна цензура, или журналистите, които си налагат автоцензура, или и трите наведнъж. Очевидно тези фактори продължават да имат своето място в историята, но тежестта на това място зависи от това колко образована е публиката. Една добре образована публика надали би допуснала чак такъв размах на цензура и автоцензура, какъвто е нужен за трайното заемане на предпоследното място по свобода в Европа.

Впрочем, свободата е точно онази тема, която традиционно отсъства от медиите, както отсъства и темата с правата на човека. Това са две области, в които се правят основните изследвания на международни правозащитни организации, но които будят по-скоро досада на местна почва. Сегашният пример не е по-различен - очевидно първото условие за това да нямаш свобода е в това да не усещаш нито липсата й, нито важността й.

Що се отнася до твърдението, че за да има по-свободни медии трябва да има и по-грамотни читатели, надеждата е, че изследователите грешат. Да са прави би означавало, че свободните медии се отлагат с едно-две поколения, не по-малко.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Е. Лилов