Мераците на Ердоган

Турската демокрация е половинчата, а между Ердоган и партията му на практика няма разлика. В Турция противоречието между напудрени думи и безогледни политически действия е огромно, а Ердоган се чувства като султан. Така звучат някои от коментарите след конгреса на турската управляваща партия.

На конгреса на управляващата партия премиерът Ердоган дръпна завладяваща реч, която грабна публиката му, макар че беше пълна с баналности. Той изгради и стратегия с прицел към две дати от бъдещето: 2023 и 2071 година. Тези дати, разбира се, са натоварени с огромна символична тежест, защото на едната се навършват 100 години, откакто Ататюрк основава съвременната република Турция, а на другата - 1000 години от победата на селджуките срещу византийския император Роман Четвърти Диоген. Отличният познавач на региона Михаел Мартенс щрихира по този повод един много интересен портрет на турския лидер:

Велик държавник и почтен човек - не става

Навремето, когато високопарните обозначения още вървяха, Ердоган сигурно щеше да бъде обявен за голям държавник. Не, нямам намерение да го хваля невъздържано. Защото и за него със сигурност важи мисълта на Томас Ман, че всеки държавник, извършил велики дела, навярно се пита дали все още е почтен човек.

Ердоган без съмнение извърши велики дела. Дори ако начаса слезе от политическата сцена, той вече ще има запазено място в турската история на ХХ-ти век - непосредствено след Ататюрк. Партията на Ердоган вече от едно десетилетие управлява Турция - сама. На парламентарните избори миналата година Партията на справедливостта и развитието (ПСР) получи почти 50% от гласовете. Въпреки че демокрацията в Турция е половинчата, този успех прави голямо впечатление. Разбира се, главна причина за него е бурният растеж на турската икономика през последните години. Но партията на Ердоган разчита изключително много и на харизматичната личност на своя лидер. Ердоган умее да възпламенява масите и често създава впечатлението, че партията почти напълно съвпада със собствената му личност. Вярно, че има важни съратници, но въпреки това си остава централната звезда на небосклона. Това особено ясно пролича по време на дългата му болест в началото на тази година. Седмици наред турските вестници се губеха в догадки дали ПСР може да оцелее без Ердоган и на колко части евентуално ще се разпадне.

Напред и нагоре!

Ала Ердоган се завърна. И дръпна мощна реч на последния конгрес на партията си. Неповторима е интонацията, с която той умее дори на най-банални изречения да придава особена тежест. В същото време противоречието между напудрения език и безогледните политически действия е огромно.

„Нас ни очаква светло бъдеще. Нашата страна има потенциала да стане една от великите сили в региона и в света”, каза Ердоган в неделя под бурните овации на хиляди съпартийци. Зад гърба му беше опъната голяма географска карта. Карта не на Турция, а на целия свят.

АГ, ДП, ДВ, ДЦ, ФАЦ, ММ, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел