Меркел, грешките и "цялата истина"

Ангела Меркел очерта в правителствена декларация (21.03.) целите на четвъртия си управленски мандат. За никого не е тайна, че канцлерката не е особено добър оратор. Тя е известна по-скоро със своя трезв и прагматичен поглед към нещата. Точно затова и никой не очакваше от нея да излъчи силен емоционален сигнал за нещо ново.

Но все пак явно и канцлерството вече е разбрало, че в политиката днес има нужда от повече страст. Духът на времето се е променил: усеща се известно отдръпване от политиката на консенсуса. 

Много допуснати грешки

Затова беше правилно, че Меркел описа ситуацията в Германия необичайно самокритично. При това още в началото на своята реч. По думите ѝ "страната днес е разединена и поляризирана, измъчвана е от грижи и страхове". Тя каза още, че прочутото ѝ изречение "Ще се справим!", произнесено в пика на бежанската криза, се е превърнало в отправна точка в тази дискусия.

Меркел припомни и друго: че международната общност, като тя не изключи и самата себе си, дълго време си е затваряла очите за последиците от сирийската война за съседните на Сирия държави. С други думи: не се е интересувала от съдбата и тежкото положение на бежанците в огромните лагери. Както и че Германия е залагала на регламента от Дъблин, който обаче се е оказал неработещ - с надеждата, че той ще държи бежанците по-далеч от границите ѝ.

Канцлерката постъпи правилно, отправяйки исторически поглед назад. Защото фактите могат да успокоят духовете - за разлика от емоциите, които не водят доникъде.

Храна за популистите?

Ангела Меркел обаче пропусна някои неща. Например това, че през лятото на 2015 година Германия е обсъждала и следната възможност: да затвори границите си, т.е. съществувала е алтернатива на отварянето на границите. Не беше казано и това, че бежанската политика е разединила Европа. За това припомни шефът на фракцията на "Алтернатива за Германия" Александер Гауланд.   

В "цялата истина", за която говореше канцлерката, може би трябваше да се намери място и за едно извинение. Например към жертвите на терористичните атентати от последните две години, извършени от бежанци. И все пак: Меркел назова и тези събития. Тя обърна внимание и на грешките, допуснати в интеграционната политика през последните десетилетия. Както и на това, че те са довели до възникването на паралелни общества, а и на криминални структури сред различни мигрантски общности. Казано беше и следното: че тези грешки се дължат именно на бежанската криза.

Гауланд обвини Меркел, че се опитва да отклони вниманието от собствените си грешки. Но все пак: погледът назад, отправен от канцлерката в речта ѝ, беше част от един важен анализ.

"Германия, това сме всички ние!"

В речта на канцлерката имаше и още нещо необичайно: офанзивният начин, по който тя защити политиката си. Когато например говореше за покушението срещу Скрипал във Великобритания, от залата се чу критичен възглас, на който Меркел отвърна: "Щях да съм доволна, ако можех да не споменявам Русия. Но не можем да подминаваме неща, които са очевидни."

Германската канцлерка заяви също, че решението на кризата с дизела напомняло на "квадратурата на кръга", както и че разкриването на осем хиляди нови места за болногледачи е само капка вода върху горещия камък. Да обясняваш прозрачно политиката, а не само да се опитваш да я продаваш - може би това би било ефикасно средство срещу популизма.  

Като цяло речта на Меркел беше добро начало. Защото залогът е твърде висок: става въпрос за връщането на доверието към политиката - и тук не говорим за отделни партии, а за цялата система. В този смисъл заключителното изречение на Меркел - "Германия, това сме всички ние" - беше много ценен знак за помирение. Макар че тя можеше да го изрече и с малко повечко патос. Но все пак: новият ѝ мандат тепърва започва.

***

Разгледайте и нашата фотогалерия за новите германски министри: