Да вземем например турския президент Ердоган. Колкото по-дълго е на власт, толкова по-яростни стават нападките му. Дори не се свени да сравнява днешната демократична Федерална република с нацистка Германия. А Меркел подминава всички тези изцепки толкова делово, сякаш обяснява в час на учениците защо от време на време гърмят бушоните в мазето. Канцлерката не се поддава и на провокациите на Качински, който все предупреждава за опасността от "германски диктат". И една скула не трепва на лицето ѝ, когато руският президент Путин клейми западните санкции като несправедливи. Диагнозата ѝ гласи: "Този човек очевидно живее в свой собствен свят".
"Радвам се..."
А сега и Доналд Тръмп. В какво ли не я обвиняваше през последните месеци... Меркел щяла да съсипе Германия. На Рейн и Одер щяло да се стигне до бунтове. Неговите германски приятели били толкова възмутени от миграционната политика на Меркел, че вече напускали Европа. Но всичко това не смущава д-р Ангела Меркел. "Радвам се на личната среща с Тръмп", каза сухо канцлерката и не обърна никакво внимание на критичните му изявления. В навечерието на визитата си във Вашингтон Меркел охлади очакванията до такава степен, че мнозина ще оценят като успех дори само едно ръкостискане пред Белия дом.
В същото време Меркел знае много добре, че залогът е голям. Евентуална търговска война между ЕС и САЩ би разтърсила сериозно световната икономика. А отслабването на НАТО в комбинация с американски изолационизъм би означавало край на досегашния световен ред. С непредвидими последици.
И още: излизането на Америка от Парижкото климатично споразумение би довело до още повече мизерия и смърт в Африка. А отвръщането от общите ценности би подкопало доверието в Запада. И понеже подозира, че Тръмп не е голям почитател на ЕС, Меркел упорито ще защитава европейския проект. И в крайна сметка ще се наложи. Нейната сила се състои и в това, че мнозина все още я подценяват.
Меркел, лидерката
Да направи света по-добър, както патетично се изразяват американците - това иска и Меркел. Но за разлика от много други свои колеги, тя избягва бомбастичните изяви, преувеличенията и високопарните думи. Меркел интегрира, а не разединява. Именно тя е неоспоримият европейски лидер, включително и защото не предявява претенции за лидерство. Манията за величие ѝ е чужда. Не отронва и една непремерена дума.
По време на посещението ѝ във Вашингтон наблюдателите ще се концентрират главно върху Тръмп. Дали няма отново да каже нещо непремислено? Ще е в състояние ли да преговаря без да заплашва? Ще представи ли достойно САЩ? И ако все пак изрече нещо конфузно, Меркел просто ще се направи, че не го е чула. Защото Тръмп не е първият ѝ тежък случай.