Метаморфозите на Ердоган

Едно нещо не може да се отрече: лесно е да не харесваш Ердоган. Днешният турски президент, който преди 15 години стана премиер на Турция, бомбардира кюрдите, хвърля опозиционери и журналисти в затвора, съветва жените колко деца да раждат, а в дипломатическите схватки с европейските лидери с удоволствие използва нацистки сравнения. Днес всички са единодушни: Ердоган е зъл човек. И в това отношение вече не съществуват нюанси.

Някога той беше "Европеец на годината"

В началото на политическата си кариера "РТЕ", както често е наричан от своите поддръжници, беше съвсем друг човек. Синът на беден моряк от истанбулския пристанищен квартал Касъмпаша промени из основи политическия и обществен живот в Турция - така, както никой друг след основателя на Република Турция Кемал Ататюрк. В началото на мандата си като премиер той задвижи мирния процес с кюрдите в страната, премахна дискриминиращата забрана за носене на забрадки в университетите, въведе граждански контрол над армията и осигури спешна медицинска помощ за цялата страна.

Икономическата политика на неговата управляваща "Партия на справедливостта и развитието" спомогна за истински икономически бум в страната, както и за възникването на средно съсловие. Именно заради тези реформи и множество успехи много турци и до днес стоят твърдо зад Ердоган. Той сближи Турция с Европа както никой друг турски политик преди това. Европейската интелигенция беше въодушевена. През 2004 години Ердоган дори беше удостоен със званието "Европеец на годината". А през октомври 2005 започнаха присъединителните преговори между Турция и ЕС.

Днес обаче нещата изглеждат по друг начин. От тази взаимна симпатия вече няма и следа. Въпреки сделката между ЕС и Турция за бежанците и стабилните търговски отношения, в Европа гледат на Ердоган с дълбоко недоверие. Това се дължи и на неговия импулсивен характер. Разочарован от факта, че процесът на сближаване с Европа не съвпада с темпото на неговите реформи, турският президент отдавна насочи своите тиради към арабския свят. Неговото изявление на Световния икономически форум в Давос през 2009 година, когато той напълно смая израелски президент и носител на Нобелова награда за мир Шимон Перес, наричайки го "детеубиец", ще се помни дълго. С подобни думи Ердоган си вкарва автогол. И то двоен: от една страна отблъсква останалите свои поддръжници в Европа, а от друга подхранва (дясно)консервативните предразсъдъци на онези, които винаги са се отнасяли подозрително към гордия лидер на една мюсюлманска страна с 80-милионно население.

Авторитаризъм и корупция

Засилва се усещането, че Ердоган е заинтересован единствено от запазването на властта си и от увеличаване на богатствата си. Постоянните обвинения в корупция срещу него и неговото семейство от 2009 година насам помрачават образа на благочестивия мюсюлманин, за какъвто се представя пред обществеността. Най-късно след бруталното потушаване на протестите против застрояването на парк "Гези" в Истанбул през 2013 западната общественост изцяло промени отношението си към Еродан. А когато прокюрдската "Народна демократична партия" постигна забележителен успех на парламентарните избори през 2015 година и в Турция се очерта политическа алтернатива, Ердоган набързо прекрати мирния процес с кюрдите. Турският президент започна отново да бомбардира кюрдските области в източната част на страната.

Под ударите на Ердоган попадна и движението на неговия бивш съратник, консервативния проповедник Фетхуллах Гюлен. Неуспешният опит за преврат през лятото на 2016 година стана повод за вълна от масови арести на вероятни поддръжници на Гюлен. Жертва на "лова" на гюленисти станаха 50 000 души.

С годините Ердоган се превърна от реформатор в автократ. И както вече казахме: днес всички са единодушни, че Ердоган е зъл човек. И в това отношение вече не съществуват нюанси.