Мир за Палестина?

Посрещането бе както се очакваше сърдечно, макар и кратко, защото Буш трябваше да приеме за един следобед двама високопоставени гости: първо изарелския премиер Олмерт, а после - палестинския президент Абас, към когото Буш се обърна със също така топли думи:

"Ние искаме да ви помогнем. Ние искаме мир. Ние искаме надежда за хората в палестинските територии. Благодарим ви за вашата готовност да преговаряте с Израел."

Аарон Милър, близкоизточен съветник на не по-малко от шест американски президенти, смята обаче, че Буш твърде дълго е пренебрегвал този проблем:

"Дълго време администрацията на Буш бе загърбила тази тема и сега, една година преди края на мандата си, се вижда изправена пред голямо предизвикателство. Съмнително е обаче дали Буш има волята и дали изобщо е в състояние да води не само преговори, но и да постигне споразумение."

Близкоизточните наблюдатели единодушно предупреждават да не се подхожда с повишени очаквания към конференцията в Анаполис, която не можела да бъде нищо повече от стартов изстрел за нов кръг от мирните преговори. Ето какво казва Даниел Леви от мозъчния тръст New America Foundation:

"На тази среща не става дума за преговори, както беше в Камп Дейвид през юли 2000. Това е новото начало на един процес, а не опит да бъдат затворени група хора в една стая, докато се разберат."

Това е може би повод за президента Буш да бъде така оптимистичен - и да се заеме лично с един проблем, който бе оставил досега изключително на външната си министърка Кондолиза Райс. Палестинският президент Абас изрази благодарност за този ангажимент:

"Инициативата на президента Буш е великолепна. Ние ще продължим да разчитаме на американската подкрепа за постигането на нашите цели."

Както и на подкрепата на онези повече от 40 страни, които участват в конференцията в Анаполис. Дори и Сирия се съгласи да участва след като проблемът за Голанските възвишения бе включен в дневния ред. Нищо чудно, че според израелския президент Олмерт тази конференция ще се различава от предишните - заради многото участници:

"Надявам се, че ще успеем да положим началото на серия сериозни преговори."

Повече не би могло и да се очаква, след като засега участниците не могат да се споразумеят дори върху един къс текст за обща заключителна декларация.