Мирното оръжие на демокрацията
20 април 2017
В ранната утрин на 21 април 1967 година танковете влизат в Атина. Този ден влиза в гръцката история като превратът на "черните полковници". Малка група съзаклятници около полковник Пападополус завземат насилствено властта в Кралство Гърция и въвеждат военна диктатура, която трае цели седем години. Превратаджиите се страхуват от предстоящите нови избори, които могат да бъдат спечелени от Центристкия съюз. И създават свършени факти. Още в деня на преврата са арестувани хиляди предимно леви опозиционери. По-късно и кралят отива в изгнание. Цензурата, шпионирането и страхът вече определят живота на хората в страната, където някога е била родена демокрацията. Единствените свободни източници на информация за гърците са чуждестранните радиостанции. В началото БиБиСи и Радио Франс.
Часът на Дойче Веле
В началото Дойче Веле е малко позната радиостанция. По времето на преврата предаванията на Дойче веле са в ефир на къси вълни едва от три години. Стартиралата през 1964 година радиопрограма първоначално не се опитва да се меси във вътрешната политика на Гърция. През 1969 година обаче новият генерален директор Валтер Щайгнер и няколко ангажирани гръцки журналисти вземат друго решение и придават на програмата критичен към правителството характер. По този начин Дойче Веле категорично застава на страната на хората, които се борят за свобода и демокрация в Гърция. Медийно-политическият експеримент е успешен. Тъкмо от страната на бившите окупатори след Втората световна война идва едно поколение с "гласа на свободата", който въпреки забраната за слушане на чужди радиостанции, достига да гръцките домакинства.
"Бях още малко момче", казва известният кабаретист Лакис Лацополус. "Всички съседи ходеха да се подстригват при един възрастен фризьор, който работеше в дома си. Една вечер отивам и аз да се подстрижа, а той ми вика: "Сега не мога. Трябва да чуя новините от Дойче Веле!" "Какво е това Дойче Веле?" - питам го. А той простичко ми отговори, че Дойче Веле е това радио, което казва истината", споделя Лакис Лацополус. И тази вечер той разбрал, че на власт в Гърция са черните полковници. Оттогава всяка вечер включвал радиото в 21.40, за да слуша на къси вълни предаванията от Германия - също както правели това и около други три милиона гърци.
Ясни думи на къси вълни
Гръцката редакция информира обстойно за действията на съпротивата, формирала се в чужбина. Хората в Гърция за първи път узнават за съдбата на бойци от съпротивата в Гърция, за арестите и изтезанията. С помощта на цяла мрежа от информатори гръцката редакция събира и разпространява всички важни информации, попадащи под цензурата на хунтата. А това не е лека задача. Защото тогавашната гръцка редакция е трябвало постоянно да балансира между правото на свободна информация и икономическите интереси на Федералната република в Гърция. За разлика от политически неутралните формулировки на БиБиСи, борбените коментари на Дойче Веле окрилят гръцките слушатали и са трън в очите на хунтата. "Две години всяка вечер слушах в изгнание предаванията на Дойче Веле и още помня, как те подвигаха нашия морал и нашата решителност", споделя известният композитор Микис Теодоракис. "Между Гърция и Германия съществува връзка и в центъра на тази връзка тогава беше Дойче Веле", допълва той. Така германската радиостанция се превръща в мирно оръжие на демокрацията. По този начин след дългите години на окупация Германия дава своята морална, политическа и човешка лепта.
"Времето на Дойче веле се завръща"
След неуспешния опит за преврат в Никозия през 1974 година, чиято цел е обединението на Гърция и Кипър, хунтата колабира. Демокрацията се завръща отново в Гърция. И когато някои сътрудници от гръцката редакция се връщат в Атина след седемте дълги години, шофьорите на таксита, след като чуват познатите гласове от Кьолн, от благодарност не им искат пари. Навремето в редакцията работи и Карлос Папуляс, който по-късно става президент. "За гръцкия народ това предаване представлява исторически символ в борбата за демокрация и човешки права". Така Папуляс описва днес тогавашната ролята на Дойче Веле. Името "Дойче Веле" трогва и днес дори онези гърци, които навремето не са били родени. Дойче Веле всъщност не е изгубило символичната си сила. И при най-малки признаци за ограничаване на гражданските права или потушаване на истината гърците се позовават на старата изпитана инстанция. Когато преди няколко месеца правителството на Ципрас публикува много разкрасяващи действителността информации за ситуацията в страната, популярен гръцки сайт разпространи критична статия и я озаглави: "Времето на Дойче Веле се завръща".