Мислите си, че без ЕС е по-добре?

Тази седмица британският премиер Дейвид Камерън ще представи своите предложения за реформи. Именно от тях ще зависи и новият баланс в отношенията между Обединеното кралство и ЕС. Резултатите от преговорите между двете страни ще бъдат от принципно значение както за Лондон, така и за ЕС, а и за някои второстепенни актьори. Дали постигнатото на преговорите ще успее да убеди британските избиратели, че оставането на страната в ЕС е нещо добро? Или пък те ще бъдат разочаровани и ще гласуват в предвидения референдум за излизането на Великобритания от Евросъюза?

Във всеки случай един "Brexit" би бил нещо безпрецедентно. Досега ЕС не е губил членове. Ако това се случи, то Великобритания само привидно би се отърсила от своите европейски окови и много бързо би усетила какво означава новият ѝ статут в регионалната и глобална политика. Тя би трябвало да се опасява, че шотландците ще се отделят окончателно. Тогава ЕС и Великобритания биха се изправили пред нов проблем, и то точно в тази фаза на глобалното развитие, при която силата и сътрудничеството в Европа са по-важни от когато и да било. Политическата съдба на Дейвид Камерън, който искаше да успокои консерваторите с идеята си за референдум, би била решена. Но това би било маргиналност.

А сега накъде?

Дано обаче не се стига дотук. Все пак реформаторските планове на британското правителство не са чак толкова страшни, въпреки че европейските партньори няма да приветстват въодушевено всяко предложение и всеки детайл. Така например предвидените от Камерън съкращения на социалните услуги и данъчни облекчения с цел ограничаване на свободното придвижване на работната ръка в рамките на ЕС ще се натъкнат на остра съпротива главно сред страните от Средна и Източна Европа. Същевременно обаче никой не би възразил срещу предложението ЕС да стане по-конкурентоспособен и да бъде разширен вътрешният пазар. Легитимно е и желанието на Камерън да предотварти политическото и институционално разширяване на еврозоната в ущърб на страните-членки на ЕС като Великобритания, които не ползват и не искат еврото. Предложението за увеличаване на правомощията на националните парламенти обаче буди загриженост. Всички биха съзрели в това отслабване на Европейския парламент.

Тук трябва да отбележим, че действащите европейски договори вече подсилиха ролята на националните парламенти. Най-куриозно е това, че тази Европейска комисия, която наложи своя председател против волята на Великобритания, е много по-близка до британците, отколкото много нейни предшественици.

А как стоят нещата с "изграждането на все по-тесен съюз между народите на Европа"? Това е класическият елемент от преамбюла на Лисабонския договор, койта вдига кръвното на евроскептиците във Великобритания, а и в други части на Европа. От друга страна той е кредо на приятелите на интеграцията. Всъщност това е символичен спор, при който става дума за основополагащи неща. Затова и спорът тече с такава интензивност. Освен това тук иде реч за народите, които трябва да образуват по-тесен съюз, а не за държавите. Трябва ли всака страна-членка да се подчини на тази цел?

В действителност има достатъчно примери за различната плътност на интеграцията - било то валутният съюз или пък Шенгенското пространство. И Европа на многото скорости или на гъвкавата геометрия, както се казва на жаргон, вече съществува.

От какво се нуждае Лондон сега?

Дейвид Камерън има нужда от съюзници. Той се нуждае преди всичко от федералното правителство, което да е отворено за неговите аргументи и да не поставя веднага червени линии. И Германия има интерес от това ЕС да устоява на бурите на 21-ви век, да е единен, да е силен и да се радва на доверието на гражданите. Против интересите на Германия е британците да напуснат Общността. Също както едва ли е в интерес на британците да вървят оттук нататък сами.

Прекрасният самостоятелен живот, който някои вече предвиждат, е приказка, която може да се окаже чиста фантазия. Федералното правителство не бива да се затваря за предложенията на Лондон. Но в никакъв случай не бива да се оставя да бъде изнудвано.