Мистерията от Коиловци
2 ноември 2012
Поради неуредени права срещата между отборите на България и Франция не беше включена в програмата на БНТ, затова за нея научих от слухове и от изявления на министър Цветанов, които са по-зле и от слухове. Но това не ми попречи да стрелям през прозореца, да се напия от гордост, да обикалям София с развят байрак и натиснат клаксон и да крещя до прегракване „БЪЛГАРИ, ЮНАЦИ”.
Бихме ги с три на нула!
Значи, за да не се задръства движението около националния стадион, срещата се провела в нивите на плевенското село Коиловци. Условията били кошмарни - нямало осветление, люцерната била необработена, нямало дори кожено кълбо. На нашите са помагали само стените. Те, нашите, излезли на терена по едни голи цървули и пистолет. Докато французите били в неопренови водолазни костюми, парашути и компютри със зареден Windows 8. Първите минути протекли с обичайното разузнаване между двата отбора. Противникът, картотекирани елитни командоси във външното разузнаване на Франция (DGSE), използвал сателит, подводници и леки жени, а нашите - главно плюнка и ракия. На 15-та минута французите установили, че българите не са румънци, каквито били първоначалните им сведения, а българите стигнали до заключението, че французите са цигани (GITANES) и са дошли да им крадат люцерната. Въпреки забележителното отсъствие на Стоичков в българския отбор, нашите атакували със зверски псувни, счупили един нос на противника, двама ранили с точни изстрели в краката и обърнали останалите французи в бягство. Срещата завършила с пълен разгром на Франция - класическото три на нула.
Там, в трънливите ниви на село Коиловци, българските юнаци показали на света, че когато става дума за защита на люцерната, няма сила, пък била тя и ядрена, която да им/ни излезе насреща. И с пълно право кметът на Коиловци заявил в съблекалнята на кметството, че е доволен от момчетата, а проф. Божидар Димитров припомнил, че французите са ни яли попарата първо по време на Първата световна война и второ на собствен терен (стадион „Парк де Пренс“) през историческия 17 ноември 1993 година. Така че село Коиловци се явява второто им Ватерло. Ако не и първо. Малко по-късно вестник „Le Point” съобщи, че министърът на отбраната на Франция Жан-Ив Льо Дриан е кацнал на самолетоносача „Шарл де Гол“, за да подпише капитулацията на Франция пред силите на Коиловци, но нашият кмет не се явил поради проблеми с командировъчните.
Юнаците и идиотите
Както винаги ненормална е реакцията на българския министър на вътрешните работи, който омаловажи победата ни над французите, наричайки ги - французите - обикновени екстремни спортисти, които просто са скочили с парашут в Румъния, пък вятърът ги довял на 40 км. в наша територия. Важното било, че сме били готови за Шенген, че през нашите граници пиле не можело да прехвръкне, че гостоприемният български народ оказал първа помощ на спортистите, след което те били настанени за лечение във военната болница „Перси” в град Кламар.
За сетен път в българската история селяните печелят битката на бойното поле, а политиците ни я губят на дипломатическия фронт. Затова народът ни е разделен на българи-юнаци и българи-идиоти.
ФОРУМ
Bojo. Само Левски!
Emo. Конкурс за Левски!
George. Чорбар, умри!
Fichkata. Сър Фергюсън е педер@с!
Автор: И. Кулеков; Редактор: Д. Попова-Витцел