Колко ми се иска най-тежката дума в гласуването днес и след седмица да имат младите хора, те да наклонят везните, те да решат бъдещото петгодишно представителство на нацията! Та нали според баналното клише те самите са бъдещето на нацията. Едва ли ще се случи, тъй като младите българи не са особено пристрастни към политическите измерения на настоящето. Вярно, имат десетки сериозни причини са това. Но и също толкова измислени оправдания.
Мен ако питате, това е въпросът на въпросите: ще гласуват ли и за кого младите българи?Едва в две от социологическите анкети се споменаваха прогнозни данни за активността на младите хора в България и подкрепата им за кандидатите на една или повече политически сили. Лично аз непрекъснато разговарям с активни и мислещи студенти от столични университети и установявам, че на първия тур те виждат възможност за избор, но балотажът ги затруднява, тъй като не припознават като „свой“ нито един от двамата водещи кандидати.
Кой е „млад човек”?
Осъзнавам, че е невъзможно да „обобщим“ младите гласоподаватели в България. Дори и възрастово, защото разликата между 18 и 35 години е съществена, а какво остава за показатели като образованост, местоживеене, реализация, култура, социален контекст, гражданска осъзнатост. Същото е и с въпроса дали са аполитични. Отговорът варира между нула и плюс безкрайност. Гражданската активност на младите днес често се материализира в нови форми. Те общуват по фейсбук, самоорганизират се в различни групи по убеждения, дискутират политически въпроси. Това обаче означава, че енергията на действията често си остава на „виртуалния площад“. В същото време сред най-ярките политически проявления в по-ново време са студентските стачки и шествията в защита на екологични каузи – проведени на истинските площади, с паветата.
Запалянковци, „млади лъвове”, студенти
Негативното обобщение че повечето млади хора са недоволни и гневни, в сърцевината си опира до това как те осмислят перспективите си в България. По избори веднага се питаме: свързана ли е реализацията им с принадлежност към една или друга политическа сила - или (не)зависимостите им са само икономически? Към втвърдените ядра на системните партии, например, има изградени младежки организации, но това все още не е доказателство, че младите имат приносно съучастие в обществения живот на страната. А чии интереси движат акциите на различните футболни агитки, кой владее техния вот? Кому симпатизират „младите лъвове“, обединени в паравоенни формирования с гръмки имена и полулегални цели? Къде да поместим различните студентските общности? Какви са политическите и граждански убеждения на зрителите на „Шоуто на Слави“?
Когато търсим отговори, несъмнено си припомняме и световните тенденции. Противопоставянето по оста „стари-млади“ през юни предреши Брекзита, например. И в САЩ разделението днес е почти драматично – много висок процент от младите не подкрепят нито един от двамата кандидати.
Скоро ще разберем и къде сме ние в България.