Много е светло!

Човекът е първото същество, което е успяло да прогони мрака чрез изкуствена светлина. "А мракът от векове насам е универсален символ за опасност, разложение, смърт", пояснява астрономът Томас Пош в своята книга "Краят на нощта". В културната история на човечеството тъмнината винаги се е отъждествявала с лошото, с дявола, докато светлината е символ за доброто, за надеждата. Пош е представител на австрийската секция на "Dark-Sky Association" - неправителствена организация, която се бори за опазването на нощното небе като застрашена културна ценност.

А то наистина е застрашено. Преди векове човекът е можел несмущавано да се любува на Млечния път и да си пожелава неща, докато наблюдава падащи звезди. Поради усилената индустриализация и урбанизация подобни неща са възможни единствено там, където няма населени места. От година на година тъмнината постепенно изчезва от нашия свят. Победният ход на изукствената светлина започва от края на 19-ти век, за да достигне своя днешен апогей: магистралите са осветени ярко и нощем, магазините се надпреварват да впечатлят клиентите си с една от друга по-ярки неонови реклами, осветлението в магазините не се спира и нощем, а всички публични места и забележителности в градовете са осветени по подобаващо ярък начин.

Всъщност терминът "светлинно замърсяване" е малко подвеждащ. Защото става дума не за замърсяването на светлината, а за замърсяването на околната среда чрез прекомерната употреба на изкуствени светлини. Де факто би било по-редно да се говори за светлинен смог, по подобие на електромагнитния смог или въздушния смог от замърсения въздух в атмосферата.

Кой е по-застрашен от рак?

И така: описаният по-горе светлинен смог ни съпътства денем и нощем с драматични последици за здравето ни. Президентката на германската служба за опазване на околната среда Беате Йесел например предупреждава, че в силно осветените жилищни квартали съществува повишен риск за появата на ракови заболявания - най-вече рак на гърдата при жените и рак на простатата при мъжете. Според нея, причината за тази връзка е в механизма, по който функционира отделянето на мелатонин. Това е т.нар. хормон на мрака, който се произвежда в човешкия организъм предимно в тъмната част на деня, по време на съня. От наличието на този хормон до голяма степен зависи и това доколко здрав е човешкият сън.

Все повече научни изследвания междувременно обръщат внимание на вредните последици от работата на нощна смяна, която превръща за все повече хора по света нощта в ден. Андреа Ферген е експерт по охрана на труда към синдиката на металиците в Германия. Тя изброява типичните симптоми, които се появяват у хората, работещи редовно нощем: "Нарушения на съня, повишена раздразнителност, забелязваме също повишен брой на сърдечно-съдовите и стомашно-чревните заболявания." Неслучайно Международната агенция за изследване на раковите заболявания към Световната здравна организация определя работата на смени като фактор, който засилва вероятността от ракови заболявания.

В Дания ракът на гърдата сред работничките нощна смяна междувременно е признат за професионално заболяване, а жените, които са се разболели, получават финансови обезщетения от професионалните сдружения на работодателите. Нощният труд изобщо вреди на човешкия организъм поради това, че обръща наопаки типичния ритъм - ден-нощ. Но дори и онези, които спят нощем нормално, са изложени на вредни светлинни въздействия: например от синкаво-студената светлина на уличното осветление, или от рекламите по фасадите.

Какви са истинските ни потребности?

За намаляването на светлинния смог не е е необходимо градовете да бъдат оставени на тъмно. Подобно нещо и без друго не е възможно. Има обаче концепции за интелигентно използване на изкуственото осветление, каквито в момента например изпробват в град Аугсбург. Ключовият момент е: съобразяване с истинските потребности. Светлинен сензор отчита кога точно да се включи уличното осветление и с каква яркост, в зависимост от това колко тъмно е навън. Гъвкавата система за осветление позволява многостепенното дистанционно регулиране на уличните лапми по всяко време на денонощието. По този начин могат да се пестят по около 35-40% от нощното осветление, а това има и финансов ефект.

Не е за подценяване и факторът сигурност. Естествено, улиците и шосетата трябва да са достатъчно осветени, за да не затрудняват автомобилистите и пешеходците. В същото време е оспорвано доколко наличието на повече улично осветление може да предотврати уличните престъпления например. Данните от Мексико-град или Кейптаун сочат, че макар по тамошните улици да е шокиращо светло, нивото на престъпността остава високо.

АГ, ДПА, ДР, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева