Многообещаващото начало на Обама

В първите сто дни като президент задачата на Барак Обама беше общо взето лесна. Достатъчно беше да прави неща, които да го отличават от предшественика му и неговата политика. Още в първите дни след заемане на поста новият президент направи няколко правилни и дългоочаквани и в чужбина крачки.

Опасни колебания

Той разпореди закриването на пленническия лагер Гуантанамо, забрани изтезанията на задържани, обяви изтеглянето на американските войски от Ирак, подаде ръка на Русия за нов диалог и представи конюнктурен пакет, предвиждащ инвестиции в образованието и здравеопазването, както и нова енергийна политика.

Досега Обама демонстрира талант да се занимава с множество различни проблеми едновременно, макар да е вярно, че на две-три места си позволи опасни колебания: например по въпроса за това дали да има специална анкетна комисия, която да разследва разпоредбите на правителството на Буш за използване на изтезания. Широко анонсираното намерение за надпартийно сътрудничество с републиканците засега също не му се удава особено добре.

Независимо от това действията на Барак Обама са предимно спокойно-разсъдливи, умни и в унисон с личните му разбирания. Макар да подава ръка на венецуелския президент Уго Чавес и да предлага разговори на Иран, стане ли дума за националната сигурност, новият американски президент не се колебае нито за миг да използва и военна сила, където е необходимо. Това стана ясно например в акцията по освобождаването на американския капитан от ръцете на морските пирати.

Обама изпълнява обещанията си

Засега американските граждани му гласуват доверие: в едно допитване на "Вашингтон Пост" близо 60% от анкетираните изразяват задоволство от досегашните изяви на президента, включително и от действията му срещу международната финансова криза. В първите сто дни от управлението си президентът Обама изпълни обещанието да води политика, различна от тази на предшественика му. Това, че в повечето случаи обратът е повече деклариран, отколкото реално осъществен, се дължи на естеството на нещата.

Гуантанамо не може да бъде затворен от днес за утре, същото се отнася и до изтеглянето на американските войници от Ирак, до намирането на мирно решение за Близкия Изток, реформата на здравеопазването в САЩ, съживяването на икономиката. Едва след няколко месеца или дори след години ще проличи дали по всичките тези въпроси Барак Обама е поел по верен курс. Днес може да се каже само едно: началото му е многообещаващо.