Може ли Франция да заглуши гласовете на злото?

"Ние сме във война!. Бившият френски президент Никола Саркози използва доста категорични думи, за да опише предизвикателствата, които джихадизмът поставя пред страната му."Навън ние сме изправени срещу „Ислямска държава” /ИД/ и Ал Кайда, а вътре в страната – срещу онези наши сънародници, които изповядват радикалния ислям", заяви той в интервю за вестник "Фигаро".

Саркози формулира и няколко задачи: Ислямистките затворници да бъдат държани в единични килии, за да не могат да радикализират останалите задържани. Килиите им да бъдат подслушвани, а надзирателите вече да са подчинени на вътрешното министерство, а не както беше досега - на министерството на правосъдието. Джихадистите с чуждестранен паспорт да бъдат екстрадирани, също както и онези френски джихадисти, които имат двойно гражданство. Освен това: присъдите на радикалните ислямисти да бъдат удължавани от съображения за сигурност. И последно: да бъдат изградени центрове за дерадикализация.

Няма чудотворно средство срещу тероризма

Предложенията на Саркози може би трябва да се разбират в контекста на постепенно набиращата скорост кампания за избор на нов президент. Но те показват също и това, че правителството на Франсоа Оланд се намира в твърде затруднено положение. То разшири юридическите правомощия в рамките на антитерористичната борба, а след атентатите от месец ноември въведе и извънредно положение. Всичките тези мерки обаче не оказаха кой знае какво въздействие. Какво да се прави тогава?

Правовата държава е изправена пред огромни предизвикателства. Всекидневникът "Льо Монд" пише в своя статия, че правителството едва ли може да стори нещо повече. "Макар и да ни е много трудно, сме принудени да признаем, че не съществува чудотворно средство”, се казва там. Това станало ясно още след атентата в концертната зала Батаклан и най-вече след убийството на двамата полицаи в Манянвил през миналата седмица. Изходът бил - постоянна, методична и търпелива работа, която обаче също не дава пълни гаранции за успех.

Предложенията на Саркози, според изданието, са неприемливи, защото законите за извънредното положение не могат да бъдат затягани още повече: "Освен ако не отменим цялата правова държава. Как иначе би могло да бъде оправдано задържането на хиляди хора, само защото в полицейското им досие е записано, че са поддържали контакти с радикални религиозни движения?"

Във френският парламент също се води дискусия за борбата срещу тероризма. Патрик Деведжиян от партията на Саркози например заяви, че Франция в никакъв случай не бива да възражда традицията на Робеспиер. Френската република не бива да изправя своите граждани пред избор: или да променят убежденията си, или да рискуват тежки наказания. Но какъв да бъде подходът към глобалната джихадистка заплаха, която се разраства все повече?

Според експерта по сигурността Ерик Делбек, терористичните групировки вече не са йерархически построени. Те действат децентрализирано, което прави битката срещу тях много по-трудна. Холандският учен Паул Шефер пък предупреждава, че Западът не бива да реагира импулсивно на терористичната заплаха. В противен случай насилието ще се разшири допълнително: „Важно е мюсюлманите да изпитват доверие към либералната правова държава и да се чувстват закриляни от нея, за да не се превърне борбата срещу ислямисткия терор в конфронтация с исляма като цяло", казва той.

Опасността от нови атентати не може да бъде изцяло предотвратена – нито със средствата на правовата държава, нито с други средства. "Само силата на правовата държава и спазването на нейните принципи може да осигури триумфа й в дългосрочен план", пише Паул Шефер и цитира британския депутат Шахид Малик. След нападенията срещу лондонското метро през 2005 година той беше казал следното: "Не е достатъчно само да се осъждат терористичните атаки. Британските мюсюлмани трябва да се опитат да заглушат гласовете на злото".