Мъдрият ход на Бисмарк

Към 1850 година в Берлин живеят 420 хил. души. Петдесет години по-късно населението на града вече се е учетворило. Индустриализацията води до увеличение на градското население. Същевременно нараства и броят на промишлените работници и работниците на почасова надница. От своя страна това води до обедняване на голяма част от населението, която не може де си позволи здравословна храна. Нараства и броят на хората, които не могат да си позволят добро медицинско обслужване. Но те не могат да си позволят и да отсъстват от работа поради заболяване. Към това се прибавят и лошите хигиенни условия в много жилища и бекярски квартири.

В тези тежки условия започва да расте влиянието на социалистическите и социалдемократическите партии и работническите сдружения - не на последно място и заради влошаващите се условия за живот на трудещите се. И тогава се намесва Ото фон Бисмарк, който през 1883 г. въвежда първата задължителна здравна осигуровка за работниците. Зад това обаче се крие и един чисто практичен мотив, обяснява говорителят на най-старата германска здравна каса АОК Удо Барске: "Тъй като заради лошото си здравословно състояние работниците не са били годни за военна служба, райхсканцлерът решава да въведе здравното осигуряване. Това е и една от причините за въвеждането на застраховка срещу злополука, а по-късно и на здравна осигуровка".

Германия - пионерът

Още в древен Рим са съществували подобни институции. В Средновековието и в късното феодално общество предимно гилдиите са се грижели за своите членове в случай на заболяване. Най-вече обаче в трудни социални времена в ролята на буфер е семейството. Когато през 1883 г. Бисмарк въвежда задължителното здравно осигуряване, това представлява огромна социална придобивка, каквато Европа не познава, макар зад нея да не стоят никакви социални мотиви. Освен политическото стабилизиране Бисмарк постига и още един успех - по-доброто здравно обслужване насърчава икономиката и прави Германия по-конкурентоспособна. В предприятията започват да се трудят по-здрави работници. Този "шахматен" ход на Бисмарк ускорява икономическото развитие на Германия в сравнение с една Англия, например.

Според говорителя на АОК, именно тази аспект от въпроса се изпуска в сегашните дискусии около здравната реформа в САЩ. Ако погледнем аргументите на републиканците и ги сравним с тънката сметка на Бисмарк, ще видим разликата, казва Барске. "С въвеждането на задължителната здравна осигуровка Бисмарк "подлива вода" на социалистите. А днес в САЩ осигуровката минава за дело на социалистите и се смята за "голямо зло", казва Барске.

Първа грижа - физическото оцеляване

Въведеното от Бисмарк здравно осигуряване не може да се сравнява със сегашното. Навремето работниците плащат само 1,8 на сто от заплатите си за здравна осигуровка, а днес цели 15,5 процента. Затова пък в нея е включен цял пакет от здравни услуги. През 19-ти век съществува само основно осигуряване, което трябва да спаси работника да не умре от глад. "Едва по-късно се прибавя и медицинското обслужване, прегледите в болница и снабдяването с медикаменти. Всички услуги обаче са били ограничени във времето", казва Барске. Стъпка по стъпка здравноосигурителната система се разраства. Сегашните си измерения тя достига едва след Втората световна война и с началото на икономическото чудо в Германия.

Днес разходите за здравеопазване са невъобразимо големи - през тази година в Германия те се очаква да достигнат 250 милиарда евро. 180 милиарда от тях се падат на задължителното здравно осигуряване.

Автор: Г. Биркенщок, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов