Мъчителният път на демокрацията в Косово

На 10 юни 1999 година генералният секретар на ООН Хавиер Солана заповяда прекратяването на ударите срещу Югославия. Предната вечер Белград беше се съгласил, да изтегли войските си от Косово и да приеме, провинцията да бъде поставена под управлението на ООН.

Датата 10 юни 1999 година маркира -последната засега - и дано да си остане последна война на Балканите. Сръбските войски и танкове бяха принудени да напуснат провинцията , албанските бойци бяха разоръжени, а 850 000 прокудени бежанци се завърнаха по родните си места. На същия 10 юни беше сложен краят на продължилата близо един век на анти-албанска политика на сръбските управници от превземането на провинцията през 1912 година. Целта на тази политика - да се прогонят от там всички не-сръбски малцинства.

Онова, което се случва от тогава насам - не е така сензационно. В Косово цари мир. Под ръководството на администрацията на ООН се изграждат демократични структури, има обаче още много път да се извърви, докато в областта се развие дееспособна демокрация.

Междувременно ситуацията в Косово се промени значително. Над 100 000 сърби бяха прогонени от Косово, също както и десетки хиляди други - представители на не-албанските малцинства. На дневен ред сега са репресеии срещу не-албанското население, а размерът на насилието, с което косовските албанци през месец март се нахвърлиха срещу хора и културни ценности, беше ужасяващ.

Общественият живот мъчително си пропраяв път. Мнозинството деца обаче вече могат необезпокоявано да посещават училищата, медийният ландшафт предлага огромно разнообразие. Икономиката обаче изостава значително в развието си, а мафиотските структури, оформили се по време на войните в бивша Югославия, продължават да съществуват.

Все още обаче е рано за делегирането на прекалено много права на демократично избраното косоварско правителство, защото те са готови да поемат повече отговорност, само ако тя върви ръка за ръка с независимостта на провинцията от Сърбия. В това отношение ръководните косовско-албански политици се движат на ръба на изнудването: демократизация, защита на човешките права - да, но само в замяна срещу даването на независимост на привинцията. Кой обаче може да гарантира, че репресиите срещу сърбите ще престанат, че всички не-албански малцинства ще бъдат допуснати да се завърнат по родните си места и че организираната престъпност ще бъде изтикана в името на създаването на прозрачна пазарна икономика? Ако албанците изобщо искат да си държат отворена вратичката към желаната от тях независимост, девизът на международната общност трябва да гласи : спазването на международните стандарти в областта на човешките права има приоритет пред въпроса за статута на провинцията.

Само общество, което защитава и практикува демокрацията и човешките права като абсолютни и ненакърними стойности, а не се опитва да ги разиграва като разменна монета за своиете политически цели, може да се надява на това, да създаде независима държава в Европа. Преди пет години бяха създадени предпоставките за свободата и спазването на човешките права в косово - сега е крайно време, косовските албанци наистина да признаят тези ценности на дело.