Мюсюлманите в Германия: интегрирани, но неприети

Първо добрата новина: интеграцията на мюсюлманите в Германия протича успешно. Дори по-успешно, отколкото в някои други западни страни. Лошата новина е, че германското общество изпитва трудности с приемането на съгражданите си мюсюлмани. Това са основните изводи в студията "Религиозен монитор" на частната фондация "Бертелсман".

Изследователите са искали да разберат колко добре върви интеграцията на мюсюлманите в Западна Европа, където от 1960-те години делът на мюсюлманите расте постоянно. През 2015 година те са съставлявали 5,7 процента от населението на Германия - 4,7 милиона души са се определили като мюсюлмани. След бежанската криза броят им вероятно е нараснал, но изследването не включва новодошлите през последните две години в Европа. Проучена е ситуацията на 8 500 мюсюлмани, пристигнали до 2010 година, в пет страни: Австрия, Великобритания, Германия, Франция и Швейцария. Въпросите са били от четири основни категории: работа, езикови познания, образование и социални контакти.

Мюсюлманите в Германия са трудоустроени

В Германия най-напреднала е интеграцията на мюсюлманите на пазара на труда. Поне доколкото тяхната средна трудова заетост не се различава на практика от тази на немюсюлманите. Резултатите от изследването показват, че почти 60 процента от мюсюлманите в Германия се трудят на пълен работен ден, а 20 на сто - на непълен. Данните не включват онези около 1 милион мюсюлмани, пристигнали напоследък в Германия като бежанци.

Дълбоко религиозните мюсюлмани печелят по-малко от тези, които не се определят като дълбоко вярващи, и по-трудно си намират работа. Такива са около 40 процента от мюсюлманите. По-различно стоят нещата във Великобритания, където "извършването на религиозни обреди на работното място не е табу", отбелязват авторите на студията. Те дават пример с британските жени-полицаи, на които преди десет години им беше разрешено да носят забрадки по време на работа. В Германия забраждането на работното място е забранено. "Отмяната на негласните табута, свързани с религията, би помогнало за по-добрата интеграция на мюсюлманите", убеден е експертът по въпросите на исляма Ясемин Менуар от фондация "Бертелсман". 

Всеки трети е без средно образование

Повечето мюсюлмани, живеещи в Германия, владеят добре немски. 73 процента от децата, родени в ислямски семейства, владеят езика като свой роден. При това нивото на владеене се покачва с всяко следващо поколение. Това важи и за образователния ценз, макар че в средната степен на образование германските ученици-мюсюлмани изостават от религиозните си събратя в една Франция, например.

Всеки трети младеж-мюсюлманин (36 процента) напуска училище преди да е навършил 17 години и без свидетелство за завършено средно образование, което би му позволило да продължи образованието си. Във Франция те са три пъти по-малко - 11 процента. Но този показател не отразява шансовете за намиране на работа - мюсюлманите във Франция могат и да имат завършено средно образование, но по-често стоят без работа в сравнение с връстниците си в Германия. "Сравнението между отделните страни показва, че шансовете за успешна интеграция не зависят от религиозната принадлежност, а от правните, икономическите и обществените рамкови условия", посочва Щефан Фогел от "Бертелсман".

Според авторите на студията, за степента на интеграцията може да се съди и по показателя - общуване с немюсюлманското население. 84 процента от германците, изповядващи исляма, прекарват време и с приятели немюсюлмани. Две трети от участниците в анкетата споделят, че не по-малко от половината от приятелите им изповядват други религии или са атеисти. С добри показатели в това отношение е също и Швейцария, а на опашката е Австрия - с 62 процента. 

Всеки пети германец не иска съсед-мюсюлманин

86 процента от мюсюлманите в Германия признават и спазват законите на страната, с която дори се чувстват тясно свързани. Но "много тясно свързани" са около две трети - 64 процента. В Австрия делът им е два пъти по-малък - само 37 на сто.

Авторите на изследването смятат, че голяма част от обществото "малко цени" успехите на мюсюлманите в тяхната интеграция. В Германия всеки пети гражданин на страната заявява, че не иска да има за съседи мюсюлмани, а в Австрия - даже всеки четвърти.

Изследователите регистрират и тенденция към засилване на предубежденията спрямо исляма. През миналата година 57% от немюсюлманите в Германия са възприемали исляма като заплаха за себе си, а 4 години по-рано така са мислели 53 процента от германците. "Германия е станала родина за мюсюлманите, но те имат лош имидж, който създава едно радикално малцинство ислямски екстремисти", казва Ясемин Менуар. Все пак авторите на проучването виждат и поводи за оптимизъм: "Интеграцията на първата вълна мигранти от Турция през 1960-те години беше успешна. А тогава нямаше нито интеграционни и езикови курсове, нито гъвкави правила на трудовия пазар. Интеграцията на новата вълна мигранти ще бъде още по-успешна", казва уверено Менуар.