Мюсюлманите в Германия: страх от терора
12 октомври 2019Опитът за нападение над синагогата в Хале не беше изненада за никого. Отдавна очаквахме да се случи нещо подобно, заяви Айман Мазиек, председател на германския Централен съвет на мюсюлманите. Нападението, което беше насочено срещу еврейската общност в град Хале, можеше да засегне и мюсюлманската общност. И едните, и другите стоят еднакво на прицел на нападателите. Затова трябва да се подкрепят взаимно. Мазиек обяснява, че е посетил еврейската общност в Хале в знак на солидарност и разказва, че от много отдавна молитвените храмове на мюсюлманите в Германия са подложени на различни атаки. "В Хале, например, последните два пъти дори стреляха по вярващите с въздушна пушка.", разказва Мазиек.
Председателят на Централния съвет на мюсюлманите е на мнение, че незабелязано е настъпила промяна в обществения климат, която днес насърчава извършителите не само да говорят, но и да действат. "В случая с атаката над синагогата в Хале, нападателят се държи точно така, както е описано в манифестите на някои от крайните десни терористи - като този от Крайстчърч. Текстовете им подбуждат имитатори към извършване на подобни действия. Така катастрофата е предизвестена, това е най-шокиращото нещо."
Голям брой престъпления от ислямофобски подбуди
Според данни на германското вътрешно министерство, през 2018 г. са регистрирани общо 910 престъпления, извършени от ислямофобски подбуди. Това е лек спад в сравнение с 2017 г., когато са регистрирани 1075 престъпления на религиозна основа. Нарастват обаче нападенията срещу хора. През 2018 г. ранените вследствие на антимюсюлмански прояви са 40 души, за разлика от предходната година, когато техният брой е 32.
От доклад на "Нойе Оснабрюкер цайтунг" Централният съвет на мюсюлманите заключава, че не всички престъпления са отразени в статистиката и че тя само частично отразява реалната ситуация. Става ясно също така, че голяма част от засегнатите лица често се въздържат от това да подават оплаквания до властите. Освен това някои престъпления биват неправилно класифицирани от полицията и прокуратурата.
Ислямофобия в обществото
Кай Хафез, преподавател по ислямознание в университета в Ерфурт, твърди, че повече от 50 процента от германците са податливи на исламофобия. В някои региони на Германия, например в Тюрингия и Саксония, данните са за 70 процента и повече. Според него силни резерви спрямо исляма съществуват не само в периферията, а и в центъра на обществото.
Бирте Вайс, член на Съвета на германската асоциация за борба с дискриминацията, също наблюдава растящите резерви към мюсюлманите. Често става дума за прояви на враждебност към "мюсюлмани, мъже, които са смятани за агресивни", обяснява тя пред в. "Ханделсблат". Вайс твърди, че антимюсюлманският расизъм в ежедневието продължава да се увеличава.
Такова е мнението и на Айман Мазиек: „Да те заплюят на улицата или да те гледат лошо са все още доста безобидни преживявания. Често пъти обаче, когато сме на открито, ние се сблъскваме с вербално и физическо насилие.“ Моралните бариери постепенно намаляват, а расистките обиди и хули се увеличават значително, смята още той. Според него общественият климат се е променил драстично, онези, които може би винаги са имали резерви или са изпитвали неприязън към мюсюлманите, днес открито изразяват отношението си. "Навремето не смееха, но сега го правят.", казва Мазиек и допълва, че това се отнася както за мюсюлманите, така и за евреите, както и за всички хора, които изглеждат по-различно от останалите.
Страхът от агресия
Някои членове на общностите на Централния съвет на мюсюлманите вече изживяват последиците от агресията, продължава Мазиек. „В нашата общност повечето деца и жени се страхуват да посещават джамиите. На петъчните молитви много от тях отиват със свито сърце, други изобщо вече не посещават молитвените храмове, защото се страхуват или не се чувстват сигурни. Това не трябва да се случва в една правова държава и свободна, отворена страна, в каквато живеем. Затова според мен атаката срещу синагогата в Хале представлява повратен момент."
Какво може да се направи срещу десния екстремизъм? Според Мазиек, “диалогът трябва да се засили и в същото време трябва да се инвестира в сигурността. Тези, които искат да се борят с десния екстремизъм, трябва безусловно да водят борба срещу ислямофобията".