"На Запад е трудно, но в България се задушавам"

От 2014 година насам Снежана Митова е болногледачка в чужбина. Намерила работата чрез българския офис на една полска фирма, наемаща болногледачи за Западна Европа. Преди да замине, 57-годишната жена изкарала курс по немски език. 

През първите две седмици в Германия тя обгрижвала една неподвижна възрастна германка в село до Улм. След това била изпратена в Аугсбург, където се грижела за собственик на хотел, който бил в инвалидна количка. Спомените на Снежана от времето, прекарано в Аугсбург, не са особено хубави. Два пъти била удряна и блъскана от мъжа без причина - в присъствието на неговата съпруга, която пък незабавно поискала нова гледачка. "От фирмата ме посъветваха да пусна жалба заради насилието. Направих го, но и до днес не съм получила отговор", разказва тя.

Третата ѝ спирка в Германия била Льовенщайн в провинция Баден-Вюртемберг. Там в продължение на четири седмици обгрижвала онкоболна жена - помагала ѝ да се придвижва от количката на леглото и обратно.

Така минали първите два месеца в Германия, след които Снежана се върнала у дома в софийското село Лозен. Зачакала фирмата да я потърси за нов ангажимент.

Когато човек издъхне в ръцете ти

Позвънили ѝ обаче едва седем месеца по-късно - през април 2015. Казали ѝ, че още на следващата сутрин трябва да тръгне отново за Германия. "Този път имах късмет. Грижех се за един възрастен мъж. Семейството му беше много добро и пожела да остана по-дълго", разказва 57-годишната жена. "Работих там една година, разкошни хора бяха", спомня си тя.

По-късно Снежана намерила друга фирма, набираща подобни кадри. Тя обаче предлагала работа в Австрия и условията били доста по-различни. Договорите били за по два месеца, след които болногледачът трябвало да се прибира в родината си и да чака ново позвъняване. Когато отишла за трети път в Австрия, болният човек, за когото се грижела, починал в ръцете ѝ. Преживяла тежък стрес. Събрала куфара и пак се прибрала у дома. Снежана още няколко пъти заминавала и се връщала в България. "Болногледачът е смазан от стреса, страшно е да гледаш умиращия в очите и да не можеш да помогнеш", казва 57-годишната жена.

През март тази година се наложило да обгрижва възрастна жена в Инсбрук с много напреднала деменция. Обяснили ѝ, че при всяко излизане задължително трябва да изключва бушоните, за да не стане беля, ако на бабата ѝ хрумне да включи тока. "Замисляли ли сте се колко в България могат да си позволят да плащат за денонощна грижа за родител с това заболяване? В нашата страна това е голям проблем", коментира Снежана.

Болногледачката е работила и в дома на българка. Въпросната жена била 4-годишна, когато родителите ѝ избягали на Запад, сега е на около 82. "Да не попадаш при българи! Мъжът ѝ също е българин, а синът им беше получил инсулт. Тя се държеше ужасно с мен, непрекъснато вдигаше скандали, искаше да съм денонощно чистачка, перачка, гладачка и да съм постоянно около сина ѝ", разказва Снежана. Там била принуждавана да мие прозорците и пода всеки ден. И редовно била обвинявана, че нищо не прави. Болногледачката не издържала и поискала фирмата да я освободи от ангажимента. Отново се прибрала у дома за месец и пак се върнала в Инсбрук, този път да обгрижва старец.

За безизходицата в България

"Какво ли не съм работила в България - всичко! Когато дойде демокрацията, работех в предприятието "Книгоразпространение" в София. Бях управител на склад за учебници за техникумите. Но складовете се разпродадоха през 1992 и ме съкратиха", разказва Снежана. Продавала дини на пазара, после няколко месеца работила в едно кафене, след което и на вестникарска сергия.

"По време на целия безкраен преход към демокрация съм работила какво ли не, хващах се и на смени. Добре, че родителите ми навремето ми помагаха с децата", разказва тя. Често получавала откази заради това, че има и деца. Накрая научила за професията на болногледачка, заела се да учи немски език. "Бях готова да сменям памперси, да чистя къщите, но в замяна на това да получавам свестни пари, с които да помагам на семейството си. По договор ние нямаме задължението да хигиенизираме целия дом на болника, а само помещението, където се намира той, но от всички семействата изискват това - плюс пране, готвене, гладене", уточнява тя.

През октомври Снежана пак поема към Инсбрук. Няма намерение да се отказва от прелитанията натам и насам. "Въпреки всички трудности, навън се чувствам много по-добре, отколкото в България", признава тя. Сега за нея най-важното е да се намери добра работа за 20-годишния ѝ син, който е назначен на минимална заплата в един магазин. "Заради него тръгнах да гледам чуждите старци в Европа - знаеш ли какво е момчето ти да е на 14 години и да не можеш да му дадеш левче да излезе с приятели? Стоеше си сам у дома като затворник, това една майка не може да го понесе", горчиво отбелязва тя. Дъщеря ѝ завършила Музикалната академия в Пловдив, но днес работи като фризьорка. "И какъв е смисълът да имаш висше образование в България? Европа е пълна с българи висшисти, а големият губещ пак е България", казва Снежана.

"Въпреки всички трудности в чужбина, там дишам. В България безизходицата ме задушава", признава с болка 57-годишната болногледачка.