На кого му е до разширяване на ЕС?

Порто Карас е малко курортно гръдче, разположено недалеч от Солун. Но колкото и да е малко, с името му се свързва голяма политическа надежда - именно там през лятото на 2003 се провежда срещата на върха "Европейски съюз - Западни Балкани", в чиято заключителна декларация е записано, че "Бъдещето на Балканите е в Европейския съюз". Тогавашният председател на Европейската комисия Романо Проди определя сближаването на балканските държави с Общността и тяхното по-нататъшно членство като "необратим процес".

Изявлението на Проди влиза в историята като "Обещанието от Солун". През 2005 г., когато французите и холандците гласуват против европейския Конституционен договор, това се възприема и като отказ от по-нататъшно разширяване. Приемането на България и Румъния през 2007 - с техните трудности в правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност - също не оказва положително влияние. Брюкселската машина по разширяването все пак продължава да работи, но настъпва кризата, която поставя под сериозно съмнение изпълнението на "Обещанието от Солун".

Фатална ли е липсата на перспектива?

Лаконична илюстрация на всичко това е изявлението, направено наскоро от люксембургския премиер и все още шеф на еврозоната Жан-Клод Юнкер: "В момента не ми е до разширяване". По сходен начин се изказа и германската канцлерка Ангела Меркел, а думите й, естествено, намериха място на първите страници на балканските вестници. След "вероятното" приемане на Хърватия през юли 2013 г., засега на разширяването ще бъде сложен край, заяви Меркел, имайки предвид промяната в обстоятелствата. Вече ще се проверява много по-внимателно от преди "дали кандидатите действително отговарят на изискванията за започване на преговори с перспектива за по-нататъшно членство".

В Турция, която е насред преговорния процес за присъединяване, думите на Меркел не предизвикаха особен резонанс, тъй като поне близкото до премиера Ердоган крило на управляващата партия не проявява никакъв интерес към европейското членство. Но в Македония, Албания, Косово, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина изявлението на канцлерката бе възприето - независимо дали с основание или не, - като отмяна на обещанието от Солун. В тези държави се споделят по-скоро възгледи като тези на Гернот Ерлер, заместник-председателя на фракцията на социалдемократите в Бундестага: "Перспективата за членство в ЕС за всички държави от Западните Балкани е значителен принос към стабилизацията и уреждането на конфликтите в региона".

"Никой не отрича, че всички кандидати за членство все още имат много задачи пред себе си", допълва Ерлер, но задава паралелно и въпроса какво би ги мотивирало да продължават процеса на реформи, след като им се дават сигнали, че дори и да изпълнят всички изисквания, европейското им членство няма да се състои в обозримо бъдеще?

Отговорът изобщо не е сложен - водещ мотив може да бъде собствената им полза. В региона има немалко политици, за които същинската цел е не членството в Европейския съюз, а процесът на преговори. Едва на базата на тези преговори държавите от региона могат да постигнат модернизация на структурите си. Но дали този аргумент може да свърши работа при избори, е съвсем друг въпрос.

Що е то "секторна интеграция"?

В проучване на берлинската фондация "Наука и политика" трима експерти отиват и по-нататък - те заявяват, че след приемането на Хърватия процесът на разширяване ще затихне поне за едно десетилетие, вероятно дори за по-дълго. Неизбежно възниква въпросът как при това положение ЕС ще може да остане "трансформационна сила" за държавите от Западните Балкани и същевременно ще запази и някакво влияние спрямо Турция.

Изходът, предложен от експертите на берлинската фондация, е наречен "секторна интеграция", което означава следното: "В определени политически области кандидатите могат да бъдат третирани като членки на ЕС, при положение, че се ангажират да възприемат европейското право в отделни сектори". Примери за това могат да се открият в единното европейско въздушно пространство или в съществуващата от 2006 "Енергийна общност". Освен страните от Европейския съюз, в нея членуват и държавите от Западните Балкани, както и Молдова и Украйна.

Сред другите възможни сфери за сътрудничество са посочени секторът на услугите, борбата с нелегалната миграция и трансграничната престъпност, образованието и пазарът на труда. "От гледна точка на намаляването на населението в Европейския съюз би било добре още днес да се предприемат мерки за постепенното отваряне на европейския пазар на труда за гражданите на тези страни", препоръчват експертите.

АГ, ДПА, ФАЦ, М. Мартенс, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева