На мач с премиерския самолет

Два световно неизвестни футболни отбора от две малки селища в Западна България играят приятелски мач на другия край на страната, на стадиона в "морската ни столица". Това "събитие", което от футболна гледна точка си е на нивото на махленско мачле, щеше да остане абсолютно незначително и незабелязано, а и нямаше да е възможно, ако не бяха две обстоятелства.

Първо, в единия отбор като централен нападател е картотекиран и играе, включително във въпросния мач, министър-председателят на държавата. А почетен председател и фактически собственик на другия отбор е мастит депутат от управляващата партия и приятел на министър-председателя, прочул се с неуморната си законодателна дейност в полза на собствения си бизнес. Второто и по-важно в случая обстоятелство е, че двата отбора пристигат за мача не как да е, а с правителствения самолет, изпратен за целта с личното разпореждане на министър-председателя централен нападател.

"Абсолютно законна услуга"

Самите участници в тази случка, естествено, не виждат в нея нищо лошо – защото услугата била "абсолютно 100% платена и законна". Както ще видим твърдението им е доста спорно. Но дори този полет да е наистина платен и законен, това не означава, че е реден. В България, както е известно, по принцип и най-големите безобразия обикновено се оказват напълно законни.

Да приемем, че поръчалите полета наистина са платили нещо за него - макар че засега няма никакви доказателства. Това обаче съвсем не означава, че той е "безплатен за данъкоплатеца". Защото данъкоплатецът всяка година издържа правителствения авиоотряд със 7 милиона лева, а и като е купил въпросния самолет със свои пари въобще не е имал предвид с него да се вози Сульо и Пульо за щяло и нещяло.

От друга страна според закона с този самолет могат да се извършват само полети със специално предназначение (за президента, вицепрезидента, председателя на Народното събрание и министър-председателя) и за нуждите на министерства и ведомства. Българският футболен съюз, от чието име формално е заявката за полета, не е нито едното, нито другото. Освен това правителственият авиоотряд, както се оказа, няма необходимия сертификат за извършване на търговски полети.

Вярно, че по закон авиоотрядът е на лично подчинение на премиера и полетите се извършват с негова лична заповед. Но това съвсем не означава, че той може да се разпорежда с него като с лично превозно средство. Не само заради закона, а и защото по принцип един държавник би трябвало да се грижи за разумното ползване на обществения ресурс.

Заради лична прищявка и собствен кеф

Че в случая това съвсем не е така, става ясно от очевидните отговори на няколко прости въпроса. Най-напред – може ли всеки да лети с правителствения самолет, ако си плати? Очевидният отговор е не. За такива полети няма официално обявени регламент, условия и цени.

Следващият въпрос – щеше ли да е възможно селски отбор като този от полите на Витоша да литне за приятелско мачле край брега на Черно море с правителствения самолет, ако неговият капитан и център-нападател не беше министър-председател? Въпреки че като футболни "качества" този отбор едва ли отстъпва кой знае колко на "Левски" и ЦСКА, на които министър-председателят също бил "давал" самолета, и тук очевидният отговор е отрицателен.

И накрая – защо се е наложило двата отбора да бият път, за да се срещнат чак на морето, а не някъде в родния си край? И защо не са пътували с автобус или в краен случай с редовен полет? Без значение дали, както се твърди, всичко е заради загубена игра на карти или не, очевидният отговор е: защото министър-председателят и неговият приятел-депутат в този момент са си почивали край морето. И правителственият самолет е полетял сякаш им е бащиният, по лична прищявка и за собствен кеф.

Навсякъде в света, към който и ние с гордост се причисляваме, тази случка би предизвикала грандиозен обществен скандал с непоправими последици за политическата кариера на участващите в нея. Но не и в България. Най-скандалното обаче е, че на тях дори не им минава през ума колко скандална е тя.

Автор: Я. Бояджиев, Редактор: А. Андреев