Fr Wahlkampf
14 май 2011
С различни прояви на 10 май социалистите отбелязаха голямата победа на Митеран преди 30 години, когато бе нарушено десетилетното господство на консерваторите. "Той беше едновременно грандиозен социалист и грандиозен французин", спомня си с удоволствие бившият му сътрудник Бертран Деланое, сегашният кмет на Париж.
Нищо чудно, че днес, 30 години по-късно, президентските кандидати на социалистите припомнят с удоволствие наследството на своя предшественик: "Той имаше достойнство, стил и харизма. Естествено, можеше и да се гневи, но само срещу силните на деня. Той ненавиждаше вулгарния език и евтиното поведение."
Вече викат духа на Митеран...
Един едва прикрит удар на бившата президентска кандидатка Сеголен Роял срещу Никола Саркози. Сегашният президент, който има одобрението едва на една четвърт от избирателите, е известен с това, че най-невъздържано обижда хората или ги потупва по рамото. Последните допитвания показват дори, че той може и да не стигне до балотажа.
Изборният ден разбира се е далеч, но процесът на самоизяждане при социалистите наближава: до края на юни трябва да бъдат обявени президентските кандидати на партията. Нищо чудно, че онези като бившия партньор на Роял, Франсоа Оланд, викат вече духа на Митеран. Той се възхищавал на политическата упоритост и целеустремеността на Митеран, казва бившият партиен лидер Оланд; той се надявал, че 2012 ще бъде повторение на май 1981.
С една дума: социалистите трябва да победят
Интересно е впрочем, че според допитванията тъкмо Оланд е смятан за политика, приличащ най-много на Митеран. Месията на социалистите си остава обаче умерено буржоазният Доминик Строс-Кан. Той все още не е обявил решението си, тъй като тогава ще трябва незабавно да подаде оставка като директор на МВФ. Това разбира се не пречи на консерваторите и на вътрешнопартийната опозиция да работят за политическия демонтаж на любимеца според анкетите: как може един социалист, който кара Порше, да обедини френската левица? Това можела най-добре Мартин Обри, дъщерята на уважавания бивш председател на ЕК, Жак Делор.
В момента социалистите продължават да се забавляват с разцеплението в управляващия лагер, но наесен, с началото на предизборната кампания, картината би могла да се промени. Освен това никой не бива да отписва предварително Саркози; впрочем той все още не е обявил дали изобщо ще се кандидатира отново.