На посещение при германската общност в Белгия

�, отговаряща на около 1 % от населението на страната.

Валтрауд Систерман е продавачка на вестници. В магазина си тя е подредила изданията според желанията и очакванията на клиентите – най-отгоре на витрината – вестник “Билд”, а под него и на етажерките – “Франкфуртер алгемайне”, “Зюддойче цайтунг” и други. Туристите от съседна Валония предпочитат френско-езичните издания, което заемат по-долните етажи в етажерките.

“Тук се говори основно немски и френски. Затова и немско-езичните и френско-езичните са най-търсените издания при нас.”

Под тук – Систерман разбира градчето Ойпен, което е столица на немско-езичната част на Белгия. Районът принадлежи административно към областта Лиеж, , или Лютих, както я наричат немско-говорещите белгийци. Независимо от тази административна принадлежност, германска общност в Белгия е автономна и в действителност функционира като отделна провинция. Дори всичко тук е както в истинска германска провинция – часовете в училище се водят на немски език, при пазаруване в магазина се говори на немски, а вечер в къщи се гледа германска телевизия.

Собствено немско-езично печатно издание също си имат в германската общност – вестник “Гренц-ехо”. В него винаги има място и за новините от футболната Бундеслига, дори има основан фен-клуб на Шалке 04. Главният редактор на вестника Жерар Кремер смята обаче, че новините от Германия не са достатъчни:

“хората иска да знаят също и какво се случва около отборите на Андерлехт, Брюж или Стандарт Лиеж. Затова и търсят вестник “Гренц-ехо”. Нашата задача е да приближим читателите ни до Белгия.”

Макар повечето тези читатели да знаят имената на всички германски министри, но да се затрудняват да назоват членовете на белгийския кабинет, те си остават белгийци. Във всеки случай не са германци, и горко на този, когото ги нарече германци:

“Ние сме тай да се каже една смесица, но в положителния смисъл на тази дума. Не само езиково, но и като манталитет ние представляваме един микс.”

Въпреки че,

“... в културно отношение се чувстваме германци, но културата е само един от всички възможни аспекти.”

За тукашните хора обаче културният аспект е един от най-важните. Когато напр. ходят на кино, те предпочитат синхронизираните на немски език филми. Карин Бройер е член на културния комитет в Ойпен:

“По въпросите на езика, предпочитанията ни са за немския, но за всички останали неща се определяме като интернационални.”

От етнически германци е съставено и местното правителство. Пред сградата, където то заседава, се развяват 4 знамена – флагът на ЕС, до него белгийският трикольор, знамето с емблемата на провинцията и накрая – това на германската езикова общност – червен лъв, обграден от венец от 9 сини цвята на тинтява.

“Радваме се, че сме една от най-добре защитените малцинствени общности в Европа”,

казва вицепремиерът Бернд Генгес, който отговаря за интеграцията на чужденците. Той твърди, че проблемите в неговата област са незначителни. А това е така, защото повечето от пристигащите в областта чужденци идват от Германия – около 10 000 души. Привличат ги предимно по-ниските данъци и по-изгодните условия за придобиване на недвижима собственост. Същевременно има и немалко местни хора, които работят в германия – до Аахен са само 17 км, или в Люксембург.

“Плюсовете от това се изразяват в повишаването на покупателната способност на хората. А недостатъците се свързани със загубата на висококвалифицирани работна ръка, която си търси препитание в Люксембург, тъй като в района няма големи предприятия.”