На прощаване?

На Брюксел отдавна му е дошло до гуша от вечните претенции на британците за по-специално отношение спрямо тях. Въпреки съществуващите договори те непрестанно повтарят, че искат да дефинират по нов начин отношенията си с Европа. Наскоро пък заплашиха с вето европейския бюджет и банковия съюз.

В Брюксел гледат на британците като на мърморковци и използвачи, които са загрижени само за собственото си благополучие. Когато миналия декември се водеха дискусиите около фискалния пакт, британският премиер се опита да извлече ползи от ситуацията и да извоюва предимства за Лондон. Накрая обаче остана в изолация. Междувременно тези, които нямат нищо против британците да поемат по нов път, съвсем не са малко.

Веднъж завинаги

Според последните допитвания, повечето британци са "за" излизане от Европейския съюз. Брюкселската бюрокрация им се струва прекалено скъпа и неефективна, а еврокризата увеличи скептицизма още повече. Това, че Европейският съюз получи Нобеловата награда за мир, бе възприето най-вече със злорадство. За премиера Камерън напускането на Общността би било нещо като манна небесна, тъй като така той би удовлетворил опърничавото дясно крило на своята партия. През 1990 година консервативната министър-председателка Маргарет Тачър пада от власт именно покрай предизвиканото от европейския въпрос разцепление в нейната партия. Същата тема се оказа фатална и за наследника й Джон Мейджър. От тази гледна точка Камерън е силно заинтересован въпросът да бъде решен максимално бързо, и то веднъж завинаги.

Само че какво ще представлява Европейският съюз без Великобритания? Тя е незаменима най-вече в сферата на външната политика и политиката за сигурност. Обединеното кралство разполага с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, с най-големия брой военни експерти в Общността, а и с най-добрите връзки със Съединените щати. Външната политика на Европейския съюз би била значително по-слаба без Великобритания.

За британците пък членството е важно най-малкото заради европейския вътрешен пазар. За несериозни се смятат идеите за присъединяване към Северноамериканската зона за свободна търговия или концентрация върху Британската общност като основен търговски партньор. Факт е, че Великобритания е тясно свързана с европейския вътрешен пазар. Много от евроскептиците казват, че в бъдеще и без това ще се търгува по-интензивно със страни като Бразилия, Русия, Индия и Китай. Само че стокообменът на Великобритания с една Ирландия например е много по-голям, отколкото търговията й с всички тези четири държави, взети заедно.

Good bye, London?

Когато през 1946 година Уинстън Чърчил говори за изграждането на "Обединени европейски щати" - визията, която е в основата на днешния Европейски съюз, той има предвид най-напред обединението на Германия и Франция като водещи сили. На Великобритания той отрежда по-странична роля, в контекста на задълженията й към империята. Днес империята отдавна е минало, а мястото на Великобритания е в Европа. В идеалния случай Обединеното кралство би било третият партньор в съюза на Германия и Франция, който може и понякога да е пречка, но в повечето случаи сътрудничи конструктивно.

За момента обаче за това не може да става и дума. Изглежда, че сега Брюксел и Лондон са твърде заети с други грижи, за да забележат, че неудържимо се отдалечават един от друг. Еврокризата ангажира всички сили в Брюксел и никой не може, а и не иска да се занимава с особеностите на британците. В самото кралство пък Камерън е твърде слаб, за да удържи под контрол партията си, което означава, че рано или късно ще трябва да свика референдум. Той с удоволствие би поставил на гласуване евентуални промени в характера на еврочленството, но в Брюксел надали биха допуснали подобно нещо, тъй като в такъв случай всяка друга държава би поискала да предоговори условията за членство.

Това означава, че Камерън ще може единствено да зададе въпроса "ДА или НЕ на европейското членство?". А ако той подхване темата за свикване на референдум, то и Лейбъристката партия ще трябва да се присъедини. Гротескното в ситуацията е следното: нито Камерън, нито шефът на лейбъристите Ед Милибанд искат Великобритания да излезе от Европейския съюз. Общността пък не иска да изгуби Лондон. Но ако двете страни не успеят на спрат настоящата динамика, само след няколко години те неизменно ще тръгнат по различни пътища.

АГ, ДПА, ЗЦ, КЗ, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел